Иван Янев
Висшето образование в България, 1944–1948 г.
В България сравнително късно започва регламентираното висше образование. Тъй като България почти пет века е под османска власт, което обстоятелство силно забавя нейното развитие във всички сфери на живота. Образованието условно може да се раздели на 3 — начално, средно и висше. При всички случаи именно на висшето образование е отредена задачата да подготвя специалистите и лидерите на всяка държава. Без висше образование прогреса е немислим.
Най-общо във висшите училища се преследват следните важни задачи:
1. Подготовка на специалисти за всички области от живота, които след своето завършване ще работят и ще бъдат полезни в професионалното си направление;
2. Висшите училища са опорните точки на науката и просперитета на обществото;
3. Висшите училища съхраняват и обогатяват научните традиции наследени от предни академични поколения и я завещават на следващите.1
Идеята за висше училище е актуална още преди освобождението на България. Но нейното реализиране логично започва след него. Един от основните поддръжници на идеята е Константин Иречек. Той поставя въпроса при всеки удобен случай. Така в министерството на просвещението още през 1880 г. се обсъжда бъдещото висше образование. През 1884–1885 г. отново идеята за ВУ се поставя на дневен ред, но сръбско-българската война осуетява реални действия. В следващите години в България се разразява политическа криза, която води до абдикация на княз Александър Батемберг. Българският престол се заема от новия княз Фердинанд. Едва след като през 1887 г. кризата е преустановена и начело на страната застава като министър-председател Стефан Стамболов, идеята за висше училище, която вече е достатъчно съзряла отново е поставена.2 Началото на висшето образование в съвременна България започва през есента на 1888 г. То стартира като Висш педагогически курс. Началото е при буквално бедствени материални условия, необходими за висше образование. При Мъжката гимназия новото начинание разполага с едва 3 стаи — аудитория, канцелария и стая за преподавателите. Никой от управляващите не почита откриването на Висшия педагогически курс. Това начало минава незабелязано и от пресата. Първоначално се записват само 43 желаещи да се обучават. Само няколко месеца по-късно от началото на следващата 1889 г. със закон Висшият педагогически курс става Висше училище.
„Едва след започване на учебните занятия Министерството на просветата отпуска кредит от 944 лева, за да се купят 25 чина, 2 маси, 1 писалище, 1 катедра, 2 долапа, 4 окачалки за дрехи с по 12 куки, 1 черна дъска, 2 скрина за съобщения и за писмата на студентите.“3 Курсът се управлява от преподавателски съвет, с председател, чиито мандат е едногодишен. Първият председател е Александър Теодоров Балан.
Семестрите са зимен от 1 септември до 1 февруари и летен от 15 февруари до 29 юни. „Програмата на Историко-филологическото отделение включва три главни направления: философия (с педагогика), история и славянска филология.“4 Фактически това отделение е факултет. Още през януари 1889 г. Висшият педагогически курс със закон се трансформира във Висше училище.
През учебната 1889–1890 г. се открива второ отделение — физико-математическо. Две години по-късно започва да функционира и юридически факултет.5 През 1904 г. Висшето училище със закон става университет и се преименува на „Български университет «Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово»“.6 Основна заслуга за това България да се сдобие с университет е на тогавашния просветен министър проф. Иван Шишманов.
Също със закон се учредява Ефория, чиято задача е да построи необходимия сграден фонд за университета, с дарение, предоставено със завещанието на Евл. Георгиев. Ефорията е юридическо лице, в чиито състав по право влиза и министърът на просвещението.7 Дълго време Софийският университет е единствен в България.
През 1920 г. във Варна възниква Висшето търговско училище (ВТУ). Потребността от икономическо училище, което да дава висше образование на българите е остра, тъй като в стопанските направления на страната недостига на специалисти е твърде голям. Само една малка част от хората, занимаващи се със стопанска дейност, са имали висше икономическо образование, което са получили в западните държави. Въпросът за ВТУ Варна е поставян още преди Първата световна война, но военните действия изпреварват решението на Варненската търговско-индустриална камара, която на 14 май 1920 г. с болшинство решава да бъде открито ВТУ във Варна. Но това решение не е достатъчно, то се резулира от Министерството на търговията, което дава агреман за откриване на висшето училище.8 Реално обаче ВТУ започва да обучава студенти от есента на 1921 г. Оказва се не лека задача осигуряване на материална база и преподавателски капацитет за новото ВТУ. Привличат се редица международни преподаватели, които да обучават качествено новите специалисти. Студентите ще се обучават две години, както това е и в другите държави.9 Откриването на студентските занимания става на 2 октомври 1921 г. и за разлика от незабележимото започване на Висшия педагогически курс преди 33 години, тук моментът е Тържествен. Присъстват царя, министри и видни личности. Има водосвет, дори цар Борис III произнася кратко слово.10 През 1936 г. в Русе е открито Висше търговско училище. То става възможно благодарение на дарение чрез завещание на Димитър А. Ценов. През 1942 г. в София са открити Държавно висше техническо училище, със строителен факултет и Висше училище за телесно възпитание.
1
Пирьов, Генчо, Ориентиране към висшето образование, С, Инст. за стоп. рационализация, 1947 г., с. 11–12
2
Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 24–25
3
Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г., с. 10
4
Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 26–27
8
Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г., с. 19–20