Значителна част от освободените преподаватели през следващите две години са възстановени.18 Предприемат се мерки за допускане до висше образование само на младежи, които са в унисон с новата политика и такива проявяващи, или проявили промонархически, прохитлеристки или антикомунистически настроения не се допускат във висшите училища.
Още през летния семестър на учебната 1944–1945 г. кандидат-студентите трябва да представят препоръка в СУ „Климент Охридски“ от комитетите на ОФ по места.19 През пролетта на 1946 г. се налага квотен принцип в размер на 20% от всички места в СУ за хора верни и свързани с новата власт — партизани, политзатворници, концлагеристи, военносираци и воювали на фронта. Само след няколко месеца през септември привилегированият кръг се разширява и с вдовиците на загинали в съпротивата. Още 20% квота се определя за военноинвалидите. През октомври 1946 г. правителството приема общия брой на студентите да се увеличи с 20%, което обстоятелство рязко влошава качеството на образованието. За някои факултети не са запълнени дори и предходните бройки, поради този факт започват да се набират студенти без кандидатстудентски изпити.20 След 9.IX.1944 г. основната задача е Софийският университет коренно да бъде променен и адаптиран към новия строй. Научната, преподавателската и учебната дейност се налага да претърпят основно преустройство, което да обслужва новата конюнктура.
„Само така Софийският университет можеше да се превърне в мощен фактор на социалистическото строителство в България.“21 Чистката е част от това преустройство, но две десетилетия по-късно тя ще се тълкува от властта като „сплотяване“ на академичния състав на СУ.22 През 1945 г. с решение на правителството във Варна се създава Варненски държавен университет „Кирил Славянобългарски“. Той се състои от два факултета — факултет за стопански и социални науки и технически факултет. Вижда се, че ролята на икономическото училище във Варна е сведена от висше училище до факултет в рамките на държавен университет.23 И както в началото при откриването на ВТУ през 1921 г., така се получава и в средата на четиридесетте години, решението се взема през 1945 г., а тържественото откриване става година по-късно. Събитието е на патронния ден на университета — 27 ноември и отново церемонията по откриването е помпозна.24 Българските нови управляващи стигат до там, че от учебната 1945–1946 г. в училищата се въвежда изучаване на сръбски език. Вярно е, че този предмет не е задължителен, но при положение, че спомените от войните са все още твърде пресни тази постъпка на управляващите е недалновидна и граничи с глупост. Някои управляващи, които определено не изпитват излишен патриотизъм към България, се самозабравят, че стигат до там, че през 1947 г. в Пиринска Македония се изучава македонски език и македонска история от тамошните българчета. Но, за радост, проектите за отцепване на Пиринска Македония от България и присъединяването й към Югославия претърпяват крах. Това обстоятелство спасява най-вече БРП (К) българската история по-късно да ги заклейми като родоотстъпници. Но разбира се, че провалянето на Титовия проект е в интерес и от териториална гледна точка.
Освен сред преподавателския и учителски състав на българското образование, новите управници провеждат чистка и сред библиотеките. Всички книги с прохитлеристко, антисемитско, антисъветско и всякакво съдържание, което не инпонира на новата власт, се унищожават.25 „Приетият през лятото на 1947 г. Закон за висшето образование напълно унифицира висшите училища, като ги подчинява на общи положения относно целта и устройството, управлението, преподавателите, студентите и процеса на обучение. Нормативното нивелиране е възможно, защото е настъпил краят на частните български и чуждестранни висши училища — според закона висшите учебни заведения в страната са държавни.“26 Законът влиза в сила след като България вече е подписала Парижкия мирен договор и е окончателно поставена в съветската орбита. Този факт открива пътя на комунистите за установяване на тоталитарен режим.
21
Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г., с. 24
23
Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г., с. 96
25
Колектив, История на педагогиката и българското образование, изд. „Веда Словена — ЖГ“, С, 1998 г., с. 399–400