На 5 юли 1947 г. в бр. 153 е обнародван първия общообхватен закон, посветен на висшето образование. За първи път се приема подобен закон, който изцяло и детайлно да урежда висшето образование. В закона присъстват и текстове, които по-скоро са присъщи за подзаконови нормативни актове, като наредби и правилници и поради това закона е твърде подробен и дори тромав. Той се състои от 209 члена, разпределени в четири дяла — Дял първи: Общи положения, Дял втори: Университети, Дял трети: Висши специални училища, Дял четвърти: Преходни наредби.
В първият дял е устроен подробно статуса на преподавателския, асистентския и студентски състав. Властта на министъра на просвещението, респективно на държавата, е силно застъпена. Главите уреждат устройството, целите и управлението на висшите учебни заведения. В дял втори на закона се разглеждат подробно университетите, факултетите и всички техни звена, както и специалностите. Университетите според закона са 3 — „Климент Охридски“ в София, „Паисий Хилендарски“ в Пловдив и „Кирил Славянобългарски“ във Варна. В дял трети се разглеждат всички други висши училища, които по закон се именуват висши специални училища. В последния дял, преходни наредби, се уреждат въпроси като заварено положение на студентите в различните висши училища, функционирали до влизането в сила на закона. В преходните наредби се отменят всички закони, наредби и членове от закони, които се отнасят до висшето образование, действали до влизането в сила и противоречащи на този закон.27 В чл. 1 от закона се изброяват висшите учебни заведения, съществуващи на територията на страната.
„Висши учебни заведения в Народната Република България са университетите «Климент Охридски» в София, «Паисий Хилендарски» в Пловдив и «Кирил Славянобългарски» във Варна, Държавната политехника в София, Висшето техническо училище в Русе, Висшето училище за стопански и социални науки «Д. А. Ценов» в Свищов, Висшето училище за физическа култура в София, Музикалната академия в София, Художествената академия в София, Народното военно училище «Васил Левски» и Военната академия «Сава Раковски».“ Откриване на нови ВУЗ, факултети, отдели, специалности, катедри става задължително със закон.28 Със закона се урежда статута на висшите училища, те са държавни, ерго слага се край на частното висше образование у нас.29 Структурата на ВУЗ се обуславя от факултети, отдели, специалности.30 Според чл. 8 министъра на народното просвещение упражнява мониторинг над висшите училища. Според същия член към министъра се създава и учредява Комисия за висшето образование. Комисията е със съвещателна функция и в нея имат представители всички факултети. Комисията е с мандат 1 година, като той започва да тече от 1 октомври всяка година.31 Висшите училища се управляват от академически съвети, чиито мандат е 1 година. Факултетите се управляват и от факултетни съвети със същия срок на мандата. Ректорът на всяко ВУ се избира и утвърждава до м. юни. Академичният съвет избира ректора, но ако няма мнозинство, се провежда балотаж между двамата, събрали най-много гласове. При положение, че има равногласие и на балотажа се тегли жребий, кой ще бъде новият ректор. Ректорът след избора се утвърждава от министъра на просвещението, което показва, че ВУ нямат голяма автономия. Ректорският мандат е едногодишен, което не позволява проектиране на дългосрочна стратегия и се работи година за година.32 „Академическият персонал във висшите учебни заведения се състои от:
1) редовни преподаватели: редовни професори, извънредни професори и редовни доценти.
2) извънредни преподаватели: хонорувани професори и частни доценти.
3) асистенти: главни асистенти, старши асистенти, асистенти и доброволни асистенти (хонорувани и нехонорувани).
4) лектори и допълнителни преподаватели.“33 Със закона се въвежда и аспирантурата, която е двугодишна. Всеки успешно завършил аспирант става кандидат на съответните науки. А преподавател, защитил дисертация, става доктор на съответните науки.
Преподаватели и асистенти могат да бъдат освободени от работа освен поради болест и за дисциплинарни простъпки, така също и за „фашистка и противонародна дейност“. Преподавателите и асистентите уволнени, поради посочените причини, могат да бъдат възстановени на работа, „… ако докажат приобщаването си към народно-републиканския ред в страната, съответно ако поправят поведението си, дало основание за дисциплинарно преследване.“34 Студентите постъпват във ВУЗ след успешно издържан състезателен изпит. Законът дава право на висше образование и на двата пола.
27
ДВ, бр. 153, от 5 юли, 1947 г., чл. 208
„Чл. 208 — Този закон отменя «Подотдел Д» — Висши специални училища (чл. чл. 216–227 включително) и «Подотдел Е» — университети (чл. чл. 276–340 включително) от закона за народното просвещение, наредбата-закон за частните висши училища от 12 април 1938 година («Държавен вестник», брой 80), закона на Държавното висше училище за финансови и административни науки — София от 7 юни 1940 год. («Държавен вестник», бр. 126), закона на Държавната политехника, наредбата-закон за висшето училище за стопански и социални науки «Д, А. Ценов» в Свищов, закона за Висшето училище за телесно възпитание от 3 януари 1942 година («Държавен вестник», брой 2), разпоредбите в закона за народното просвещение, отнасящи се до Музикалната академия и разпоредбите в закона за народното просвещение, отнасящи се за Художествената академия (чл. чл. 249–275 включително), както и всички разпоредби в други закони, правилници и наредби, които му противоречат.“