„Беше въведено изучаването на идеологически предмети, имащи за цел да спомогнат за формирането на диалектико-материалистически, комунистически мироглед у бъдещите специалисти.“51 „Независимо от преустройството на старата генерация университетски преподаватели те проявяват традиционна привързаност към «чистата» наука, която да не се смесва с идеологията. Тази обща погрешна постановка на част от преподавателите е основната причина за забавяне приемането на новите учебни програми и въвеждането им още през 1948–1949 г. Въвеждането на марксизма-ленинизма в науката и преподаването в Софийския университет се осъществява чрез преодоляване на класовата ограниченост на редица преподаватели, съпротива, дори саботаж. Ето защо и през 1948–1949 г. продължава процесът на поляризиране сред преподавателите. Това постепенно довежда до пълно обновяване на университетския персонал. В края на 1949 г. този процес е завършен.“52
Може да се заключи, че периода 1944–1948 г. е твърде бурен за висшето образование у нас. То се одържавява, правят се коренни промени. Приет е първият общообхватен закон за ВО, който просъществува една година. След него влиза в сила нов по-олекотен, а от там и по-добър закон. През този етап основната задача е да се отхвърли или адаптира научното наследство, останало от преди 9 септември. Това наследство трябва да се пригоди към новата конюнктура и да бъде полезно на новата власт. Развитието във висшето образование започва с бързи темпове, но особено през тези години неговото качество е силно занижено. Дава се възможност на хора с не голям социален ценз да учат висше образование, но така също се дават сериозни привилегии на хора, верни на новия строй. В тези случаи водещ е партийния елемент, а не коефициента на интелигентност. Факт е обаче, че висшето образование се разраства и голяма част от населението има възможност да го завърши. Много специалисти в най-разнородни области излизат от българските висши училища. Висшето образование в България се влияе силно, а то няма как да е и друго от съветското, което е доказало своята висока стойност в световен мащаб. Много българи завършват своето образование в СССР и след това дават своя принос за българското образование, като стават преподаватели във висшите училища в страната. След 1948 г. марксистко-ленинската линия е още по-силно имплементирана в родното висше образование.
1. Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г.
2. Дойчинов, Божидар, Промени в структурата на висшето образование в България (9 септември 1944 — 1948 г.), ист. прегл., 1991, № 1
3. Дойчинов, Д., Развитието на Математическия факултет през периода 1944–1969 г., сп. Физ. — математ., 1969 г., кн. 3
4. ДВ, бр. 153, от 5 юли, 1947 г.
5. ДВ, бр. 224, от 24 септември, 1948 г.
6. Колектив, История на педагогиката и българското образование, изд. „Веда Словена — ЖГ“, С, 1998 г.
7. Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г.
8. Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г.
9. Пирьов, Генчо, Ориентиране към висшето образование, С, Инст. за стоп. рационализация, 1947 г.
10. Попов, Горан, История на средното и висшето образование, С, 2001 г.
51
Дойчинов, Д., Развитието на Математическия факултет през периода 1944–1969 г., сп. Физ. — математ., 1969 г., кн. 3, с. 204–205
52
Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 269