— Забележително…
Жос подскочи. Някакъв огромен човек, седнал удобно в сянката на горските храсталаци, го наблюдаваше като едва-едва се усмихваше. Беше облечен в риза от черен плат, в широки, тъмносиви къси панталони и беше отрупан с бижута. Три от тях — големи осмоъгълници с аметистови отблясъци, — бяха вклинени в твърдите мускули на лицето му. Някакво миниатюрно животно, чието рядко руно и заострена муцунка напомняха плъх, се разхождаше по врата му, играейки си с черните плитки на мъжа и надавайки мелодични трели. Жос наблюдава известно време и двамата, без да може нищо на разбере, после се обърна и остави погледа си отново да бъде привлечен от Анита. Край брега някакъв път се виеше сред северните отвесни скали Без да забавя ход, Анита тръгна по него и скоро изчезна зад една настръхнала скала, посипана отвсякъде с раковини.