Ако е вярно, мисли си, къде съм била самата аз през всичките тези години? Нима съм била лъгана — толкова ли съм глупава? И въобще що за човек съм аз, щом мъжът ми няма нищо общо с онзи, за когото го мисля? Коя всъщност е Джейн Уитакър, щом човекът, който е приемала толкова години за свой съпруг, няма нищо общо с нейните представи за него? Що за майка е тя, щом дори за миг не й е минало през ума такова нещо? Какъв абсурд!? Да й го каже учителката? Що за невежа е тя? Защитава околната среда, а собственото й дете… Що за човек е наистина?
Джейн няма отговор на този въпрос. Вече нищо не знае.
— Сърдиш ли ми се, мамо?
— Не, разбира се — едва прошепва тя. — Не ти се сърдя, миличка.
— Татко каза да не ти казвам — продължава детето без подканяне.
Джейн иска да запуши уши и да изкрещи „Стига!“, но вече е късно. Ще изслуша Емили, колкото и да не й се ще.
— Каза, че това ще е нашата тайна.
— Знам, детето ми — простенва Джейн. — Знам.
Какво всъщност знам, пита се гневно. Преглъща горчилката в устата си и с треперещи устни прошепва следващия въпрос.
— Къде те пипаше татко, милинка?
Не ми казвай, моли се на ум. Не ми казвай! Не искам да зная! Не мога да го понеса! Нямам сили!
— Тук — Емили срамежливо сочи мястото на още липсващите гърди. — И тук — тя смутено поставя пръст между краката си. — Понякога и по дупето.
Джейн потръпва.
— Кога го прави? — в гласа си долавя облекчение.
Разбира се! Цялата работа е едно недоразумение. Майкъл просто е изтривал Емили след къпане, както всеки родител. Една свръх старателна учителка раздува въпроса до неимоверни размери, а майката веднага прави заключения. Напълно невинни действия се превръщат в злонамерени, дори срамни деяния.
— Когато ти си на събрания, татко ляга при мен — продължава Емили.
Сапуненият мехур на надеждите се пуква.
— Щастлив съм, вика, защото си имам такава хубава дъщеричка. — Емили изведнъж се разплаква с глас. — Всички бащи така обичат малките си дъщерички. Така е хубаво.
Джейн прегръща детето и с неимоверно усилие успява да произнесе следващия въпрос.
— Татко… Татко искаше ли и ти да го пипаш?
— Понякога. Но на мен не ми харесва.
— Къде… те караше да го пипаш?
Емили се измъква от прегръдката на Джейн, навежда глава и посочва с пръст към слабините си.
— Пенисът му?
Емили кимва.
— Аз не искам. Не ми харесва, защото става лепкав и мокър в ръцете ми.
Джейн се олюлява, страх я е, че ще припадне.
— Правил ли ти е… — тя замлъква. Наистина ли смята да зададе следващия въпрос? Какви още мръсотии трябва да чуе?! — Правил ли ти е нещо друго?
Емили клати глава.
— Нещо, от което да те боли?
— Не.
— Накара ме да обещая да не ти казвам. Сега ще ми се разсърди, защото го издадох.
— Не се тревожи. Баща ти ще е моя грижа — казва Джейн и се чуди какво точно има предвид. — Чуй, милинка. Сега отивам вкъщи, слагам някои неща в сака и идвам да те взема след училище. Заминаваме за няколко дни само двете — ти и аз. Какво ще кажеш?
— Без татко?
— Този път без него — … наистина ли казва всичко това? — Този път ще бъдем само двете. Момичешка екскурзия, съгласна ли си?
Емили кимва, избърсва сълзите с ръка и казва:
— Не забравяй моето одеяло.
— Как мога да го забравя?! Ще се погрижа за всичко — Джейн не знае дали няма да припадне. — Ти си играй през това време и помни, че много те обичам. Много.
— И аз те обичам, мамо.
Джейн обсипва лицето й с целувки.
— И татко никога повече няма да прави така. Нали? Обещавам ти, слънчице.
Емили не отвръща нищо. Джейн разбира, че тя обича баща си и чувства, че го е предала.
— Ти постъпи правилно, момичето ми, че ми каза. Сега слизай долу. Ще те чакам след училище.
Емили се затичва по коридора и изчезва надолу по стълбите.
— Каза ли ви нещо? — приближава се откъм гърба й Пат Ръдърфорд.
Джейн тръгва по коридора.
— Аз ще поема грижата — казва тя, без да се обръща и хуква с все сили.
Двайсет и осма глава
— Проклет да си, негодник такъв! Ще те убия! Ще те пречукам, дяволско изчадие! — Джейн удря с все сила кормилото на колата, а виковете й отекват в тясното затворено пространство — Как можа, развратен нещастнико!? Как можа да го правиш със собствената си дъщеря!? Как можа!?