— Луда ли?
— Чуй се какво говориш! Наистина ли вярваш, че съм способен да посегна на собственото си дете!?
— Аз вярвам на Емили.
— Тя е дете. Всяко дете има развинтено въображение.
— Емили не би казала такова нещо, ако не е истина.
— Защо? Да не би да твърдиш, че децата не лъжат?
— Разбира се, че не лъжат!
— Искаш да кажеш, че Емили никога не е лъгала? Мога да ти припомня няколко случая…
— За това не лъже!
— Защо? Откъде си толкова сигурна?
Откъде наистина, замисля се за миг Джейн. В представата й изплува Емили — измъченото й изражение, когато произнася признанието.
— Защото те обича. Сърцето й се късаше, че трябва да наруши уговорката ви, да издаде вашата тайна… Бъди проклет! Аз знам кога детето ми ме лъже и кога — не!
— Точно както знаеш и всичко останало, нали? Както знаеш, че винаги ти си права, а останалите — криви! Права си, когато се подиграваш на някой по улицата, докато не го доведеш до състояние да те прегази! Когато крещиш мръсотии зад гърба на служител, виновен само в това, че върши съвестно работата си и той едва не те удушава! Когато удряш с тангата си непознат старец в метрото, защото грубо си проправял път…
— Изопачаваш нещата, Майкъл!
— Така ли? Аз пък смятам, че заболяването ти се задълбочава с всяка година. Отначало на всички ни беше забавно. Джейн и нейният избухлив нрав, ха,ха,ха! Смеехме се вечер, когато се събирахме с приятели. После започна да става все по-малко забавно. Напротив. Нещата отидоха твърде далеч, със страх се питаме, какво ще направи Джейн утре. Ще остане ли жива, поне да ни разправи за своя пореден подвиг, опитах се да говоря с теб. Да те предупредя. Но Джейн не ще акъл от никого. Джейн е Великият законодател. Сама си е господар. На себе си и на света! Но вече никой не може да каже коя е Джейн Уитакър? Женен съм за нея единайсет години, а дори аз не мога да я позная. Коя сте вие, госпожо!?
— Не разбирам за какво говориш. Какво общо има всичко това!?
— Според теб няма, така ли? Кой ще повярва на невероятната глупост, която си изфабрикувала? Смяташ, че единственият засегнат от твоите налудничави обвинения ще бъда аз, така ли? Въобразяваш си, че ще те оставя да съсипеш кариерата ми, репутацията ми?
— Не ми пука за репутацията ти! Интересува ме само дъщеря ми.
— Трябва ли да ти напомням, че тя е и моя дъщеря?
— Аз би трябвало да ти го напомня! Как си позволяваш?
— О, не започвай отново с глупостите си, Джейн! Ако си решила да се предоверяваш на едно дете с развинтена фантазия, повлияно от невротичната си даскалица, няма да те спирам! Моля! Но те предупреждавам… Не се опитвай да раздуваш обвиненията си! Да ги правиш обществено достояние. В противен случай ще те вкарам в гроба, хубаво го запомни, Джейн! В мига, в който приключа с теб, на стълбите пред съда ще те чакат с усмирителна риза.
Джейн се опитва да се овладее. Да, Майкъл казва истината. Ако обвиненията й станат публична тайна, тя ще противопостави седемгодишното си дете на бащата, който то обича. Ще иска от хората да повярват на признанията на малкото момиче, а не на известния и уважаван баща. Думата на кого е по-вероятно да натежи?
Какви са шансовете й? Какви шансове има Емили?
— Добре. Чуй! — започва Джейн. Осъзнава мислите си, едва когато ги произнесе на глас. — Няма да го разгласявам. Няма да ходя в полицията. Няма да кажа на никого. Остани с кариерата си! Остани с безценната си репутация, само че…
— Само че какво? — гласът му звучи самодоволно, лукаво.
— Само че ще се изнесеш от тук. Още сега. Незабавно!
— А Емили?
— Емили ли? Естествено, остава при мен! С пълните родителски права.
— Въобразяваш си, че ще се откажа от правата над единственото си дете?
— Според мен нямаш голям избор!
— Така ли? А ако аз имам друго виждане?
— В мига, в който се опиташ да оспориш родителските ми права в съда, ще те обвиня в педофилия. Ще загубиш всичко.
— Не съм убеден. Съдът знае колко отмъстителни стават някои жени, когато се стигне до развод. Напълно е наясно какви отвратителни обвинения са готови да съчиняват. Никой съд не гледа с добро око на подобни истерии. Особено за недоказуеми сексуални извращения.
— Само че не са недоказуеми.
— Кой ти каза? Лекар преглеждал ли е Емили? Открил ли е някакви доказателства? Разполагаш ли с нещо по-конкретно от въображаемите измислици на дъщеря си и предположенията на някаква неомъжена, преуморена даскалица? — той замълчава, за да й даде възможност да осъзнае казаното. — Ще подложиш ли Емили на многократни медицински прегледи, на манипулативните и безконечни въпроси на добронамерени социални работници? На зловещия кръстосан разпит на квалифицираната адвокатска защита? И защо? Само, за да може един съдия, на базата на доказателствата, да направи своето заключение, че няма достатъчно основания за друго обвинение към мен, освен че съм свръхгрижовен съпруг на опасно неуравновесена жена? Повярвай, Джейн, много по-лесно е да се докаже твоята негодност, отколкото моята перверзност!