Имаше доста бърз ум, но гневът й бе по-бърз дори от него. Беше лекомислена, упорита и раздразнителна. Чак когато излезе от тийнейджърската възраст, Джейн започна да я възприема нормално, въпреки многото й грешки, а може би точно заради тях. По времето, когато майки й почини, двете бяха по-близки от всякога.
Как посмя Майкъл да използва тяхната трагедия за личните си цели!?
Джейн отпусна клапана на своя гняв, само да я крепи бодра. Наистина ли съпругът й се бе опитал да убеди всички, дори самата нея, че е луда? Че трябва да бъде затворена?! Или разчиташе Джейн сама да му спести неприятностите, като се самоубие? Беше ли я обичал някога истински?
Колкото и да й се струваше невероятно, тя бе убедена, че не само я е обичал, но и все още я обича. Проявите на чувствата му бяха искрени. Просто инстинктът му за самосъхранение беше по-силен. Не можеше да й разреши да го обвини публично. Нито да ограничи достъпа му до детето — неговото единствено продължение. Майкъл не търпеше да го ограничават. За него нямаше непозволени неща!
Почти беше успял, даде си сметка тя. Прочете табелата отстрани на пътя — до Сагамор оставаха деветдесет и пет километра. От там до Фалмут — още трийсет и десетина до Удс Хоул. Трябваше да се концентрира. Да внимава за пътя. Не биваше да оставя мислите й да я разсейват.
Все пак какво ли бе преживял Майкъл след нейното бягство? Къде ли си е представял, че се е дянала? Тя не се бе върнала, нито се бе обадила. Още по-малко пък беше опитала да издири Емили. Какво ли си е мислил тогава? Дали е решил, че е успял да я изплаши и прогони? Че заплахите му, съчетани с опита й да го убие, завършил с четирийсет шева върху челото му — отличен плюс в негова полза за пред всеки съдия — са я разколебали окончателно? Дали си е въобразявал, както бе намекнала и Карол, че ще се успокои и ще се върне след като обмисли всичко и признае грешката в поведението си?
Какво ли си е викал, когато са се обадили от полицията да му кажат, че жена му е в Бостънската градска болница в състояние на безпаметност? Тогава ли е започнал да крои пъкления си план? За да спечели време ли е излъгал, че тя е при брат си? За да изпипа всичко, да го пусне в действие, да заблуди хората с безупречната си репутация… След което да вкара в ход чантата с лекарски фокуси? Има ли нещо по-лесно от това да замени едно лекарство с друго? Какво невиждано коварство — да използва смъртта на майка й и избухливия й нрав, след което да остави парчетата от пъзъла да се наместят сами!
Колко дълго щеше да работи този план? Кога щеше да се появи брат й, да види какво става, да я спаси? Докато дойде Томи, тя вече ще плете кошници в някоя частна лудница, дотолкова съсипана от лекарства, че дори посещението му няма да й направи впечатление. Томи, разбира се, ще изрази загриженост, дори тревога, но Майкъл лесно ще го убеди, както несъмнено бе постъпил с приятелите им, че е по-добре да гледа собствения си живот. Той — любящият съпруг ще се грижи за неговата безнадеждно смахната сестра. И ще го информира подробно за всичко по телефона…
А Емили? Какво щеше да каже на нея? Че майка й е избягала и ги е изоставила сами? Че сега са двамата и трябва повече от всякога да се държат един за друг? Щеше ли да наблегне на въпроса за лоялността? Щеше ли да й каже колко важно е някои неща да се пазят в тайна? Щеше ли да продължава да я изтрива след къпане? Да я успокоява, когато страда по майка си? Да ляга при нея и да я притиска в прегръдките си? Нямаше ли да й предложи да се премести в неговото легло? Да й повтаря колко е красива. Да й насажда чувство за вина, като й внушава, че прави онези неща единствено заради нейната красота. Онези гнусни неща, гневно мислеше Джейн. В този момент видя до пътя полицейска кола. Даде си сметка, че без да иска е превишила скоростта. Натисна спирачките с надеждата, че все още не е в обсега на радара.
Погледна към полицейската кола в обратното огледало. Нямаше проблеми. Трябваше да внимава. Трябваше да се концентрира над шофирането.
С приближаването към носа, пейзажът започваше да се променя. Този път й бе свързан с приятното очакване за бягство от града сред спокойствието на природата. Удс Хоул представляваше малко селце на самия връх на Кейп Код. В него живееха малко хора, а туристите го пренебрегваха, заради нашумелите като атракция близки острови — Мартас Вайнярд и Кентъкет. За повечето хора Удс Хоул беше мястото, където се качваха или слизаха от ферибота. Не му обръщаха никакво внимание, което беше добре дошло за семейство Уитакър. Те не си падаха по тълпите. Джейн обичаше малката вила, прикътана зад няколко високи дървета, недалеч от морската ивица.