— Хубавото ми детенце. Съкровището на мама! Голямото ми, красиво момиче!
Емили обви с ръце врата на майка си и я стисна толкова силно, че тя едва се удържа на краката си.
— Къде беше, мамо? Защо те нямаше?
— Ще ти обясня всичко по-късно, миличка. Обещавам ти!
Емили отметна глава назад, за да се вгледа в очите на майка си.
— Обичам те, мамо!
— И аз, съкровище! — ръката на Джейн вече не издържаше тежестта на Емили и тя я пусна на пода.
— Ела тук, Емили! — изкомандва Дорис Уитакър.
Приближи се и улови момичето за ръката.
— Не я докосвай! — изкрещя Джейн и вдигна ножицата в юмрука на дясната си ръка. — Не я докосвай, иначе, ей Богу, ще те убия!
— Мамо!
— Ти си луда! — извика Дорис Уитакър. — Виж какво правиш пред детето! Изкара й акъла!
— Съжалявам, миличко, не исках.
— Остави ножицата, Джейн — тихо рече Бърт Уитакър.
— Извинявай, Бърт, няма да стане!
— Всъщност, какво искаш?
— Искам да си взема детето и да се махна оттук.
— Знаеш, че няма да те пуснем — намеси се Дорис Уитакър с фалшива загриженост.
— Това не е твоя работа, Дорис — студено изрече Джейн. — Не се бъркай!
— Емили трябва да остане с нас!
— Емили трябва да е с майка си.
— За да й напълниш главата с лъжи? За да можеш да измислиш нещо още по-ужасно за баща й? Да я накараш да повярва на болната ти фантазия, така ли?
Джейн погледна към дъщеря си. Очите й бяха пълни с объркване и страх.
— Емили, моля ти се, повярвай ми! Знаеш, че никога няма да ти направя нищо лошо, нали?
Детето кимна без колебание.
— Не я слушай, Емили! — обади се й Бърт Уитакър. — Майка ти е болна. Тя вече не е такава, каквато я помниш.
— Искам да ме чакаш в крайслера, паркиран няколко вили преди вашата — продължи Джейн, без да обръща внимание на думите на Бърт.
— А, онази лилавата пред къщата на семейство Стюарт. Баба се чудеше чия е.
— Да, точно тя.
— А ти кога ще дойдеш?
— След две минути.
Емили трескаво оглеждаше ту Джейн, ту баба си и дядо си.
— Страх ме е.
— Не се бой, миличко. Обещавам ти, че няма да се бавя.
Емили се колебаеше. Джейн си помисли, че може би дъщеря й си спомня как последния път й бе казала, че ще я вземе и не беше отишла.
— Добре — най-сетне промълви детето и хукна към вратата.
— Татко ти иска да останеш при нас! — спря я гласа на Дорис Уитакър — Не искаш да го разсърдиш, нали, скъпа?
Емили мълчаливо протегна ръка към дръжката на вратата.
— Няма ли поне да ни целунеш за довиждане с дядо?
Емили погледна към майка си.
— Мисля, че моментът не е подходящ — намеси се Джейн. Не знаеше как да постъпи, ако се стигне до физическа разправа! — И за нас ли ще започнеш да я лъжеш? — настоятелно попита Дорис, докато съпругът й мълчаливо наблюдаваше.
— Хайде, миличка — рече Джейн — идвам след малко!
— Ще ви пратя по една въздушна целувка — реши въпросът Емили.
Вдигна ръце към устата си й звучно измляска с устни. Баба й направи жест, сякаш хваща целувката.
— Довиждане! — усмихна се свенливо на майка си, като умишлено отбягваше да погледне към заплашително стиснатата ножица… После отвори вратата и изтича навън.
Дорис Уитакър опъна рамене и вирна глава.
— Няма да стигнеш далеч. Ще намерим телефон и ще се обадим в полицията. Освен, ако не си решила да ни вържеш? — добави тя с преливащ от сарказъм глас.
Джейн свали ножицата, продължавайки да я държи насочена към старите.
— Знам какво ви е казал Майкъл — започна тя. — Трябва да имате предвид, че…
— Хич не ни интересуват твоите лъжи! — извика Дорис Уитакър, запушвайки с ръце ушите си. — Как смееш да измисляш такива ужасни гадости! Как смееш да мърсиш името на сина ни!? Само луд човек е способен на подобно нещо.
— Не аз, а синът ви лъже!
— Не желая да слушам твоите брътвежи!
— Говорихте ли с Емили? Попитахте ли я?
Дорис Уитакър сякаш не чу въпроса.
— Не си въобразявай, че ще се отървеш току-така! Ние ще те спрем. Ти си побъркана! Това, което правиш сега, прогонва всякакво съмнение. Синът ми ще запази репутацията си! Както и дъщеричката си. Следващата ни среща ще бъде в съда.
Джейн Уитакър пое към вратата и я отвори.
— Очаквам я с нетърпение — рече тя.