Выбрать главу

Трийсет и първа глава

— Имаш ли вале?

— Вале? — Джейн огледа картите в ръката си и отново вдигна очи към Емили, която я наблюдаваше от другия край на масата. — Не, нямам. Вземи си една карта.

— Трябва да кажеш „Върви за риба!“

— Извинявай, все забравям. Върви за риба!

По нежното лице на Емили се появи смут.

— Какво има, миличко?

— Да не започнеш пак да забравяш? — попита детето.

Джейн занемя. Остави картите на масата. Взе ръцете на Емили в своите.

— Няма, съкровище. Нищо ми няма. Обещавам повече никога да не забравям.

— Честна дума ли?

— Честна дума. Заклевам се.

— Понякога и аз забравям — опита се да окуражи, както майка си, така и себе си Емили.

— Всеки забравя от време навреме — каза Сара Таненбаум и влезе в стаята.

Носеше розов халат. Косата й бе прибрана с две кокалени гребенчета.

— Майка ти вече е много добре. Не се тревожи за нея. Кой е готов за закуска?

Емили се засмя.

— Искаш да кажеш за обяд — рече Джейн на приятелката си. Седяха в нейната кухня.

— Защо не ме събудихте? — изръмжа Сара.

Решихме, че имаш нужда от сън. Не е лесно непрекъснато да обслужваш квартиранти.

— Шегуваш ли се? Толкова ми харесва. — Сара си наля портокалов сок и го изгълта на един дъх. — Надявам се да останете тук завинаги.

— В каната има кафе. С Питър сте страшно мили. Не знам как да ти благодаря.

— Толкова е хубаво, че сте тук. Никога в тази кухня не е стъпвало момиче. — Сара взе чашата си, седна на масата и се обърна към Емили. — Моите момчета са вече големи. Поне така си мислят.

— Ще освободим терена, още преди да се върнат от лагера — увери я Джейн.

— Докато не се уредят нещата, никакво мърдане! Край на спора! — Сара отпи от кафето и попита: — Е, каква е програмата за днес?

— Даян ще води Емили на кино.

— И в Макдоналдс — добави радостно Емили.

Джейн леко подскочи, припомняйки си своето кратко превъплъщение в Синди Макдоналд.

— Сали Бедоус ще дойде след около час. Даниел също може да се отбие — рече Джейн.

Искаше да овладее нервите си. Знаеше, че бъдещето й зависи най-вече от това.

Сара набързо допи кафето.

— Тогава да се обличам. Не мога да се появя пред мъж в този вид.

— Ами Питър? — попита Емили. — Нали е мъж?

— Питър ми е съпруг. Той не влиза в сметката. Освен това отиде да играе голф. Представяте ли си, да тръгнеш да блъскаш топката още преди осем сутринта! — Сара поклати глава — Пустите му мъже и пустите им игри!

Двете с Джейн се погледнаха тъжно. После Сара излезе.

Бяха минали точно две седмици, откакто Джейн промени своя живот и живота на Емили. Сара и Питър любезно ги приеха в своя дом. Майкъл отказа да напусне къщата на улица Форест. Но Джейн и без друго дълбоко се съмняваше, че някога ще може да се върне там. Имам прекалено много спомени, помисли си тя и се изсмя на глас.

— На какво се смееш? — попита Емили.

Джейн се поколеба и взе картите си от масата.

— Смея се, защото наистина държа вале — тя подаде картата на дъщеря си.

Момичето сякаш не забеляза, че майка й се беше изсмяла преди да вземе картите. Емили веднага извади още три валета и ги сложи на купчинка до няколкото други карета.

Същински пачки от стодоларови банкноти, помисли си Джейн. Успя да потисне неволното потръпване. Започваше да се дразни от навика да свързва всичко с близкото си минало. Цял живот ли сандвичите „Макдоналд“ ще са синоним на нейните изпитания? Във всяка детска игра ли ще съзира пачки с банкноти? Ще може ли някога да гледа снимки на модела Синди Крауфорд без да се изпотява?

— Имаш ли шестици? — попита я Емили.

Джейн внимателно разгледа картите си.

— Върви за риба! — каза тя решително, усещайки как самочувствието й расте.

След като се върна паметта й, лекарите я подложиха на цяла поредица медицински прегледи. Наблюдаваха я отблизо, докато организмът й постепенно се отучваше от лекарствата. Ходеше на консултации два пъти седмично. Твърдяха, че върви към пълно възстановяване. Благодарение изключителните гастрономически умения на Сара, дори беше наваксала няколко килограма от изгубеното тегло. Кожата й доби човешки цвят. Слюнката в ъгъла на устните се превърна в горчив спомен. Нарушената координация на движенията бе преодоляна. Повече не й бяха нужни усилия, за да стои будна. Макар че се уморяваше лесно и често си лягаше заедно с Емили. Подстрига косата си до брадичката. Новата фризура й отиваше повече, отколкото дългата коса, с която я харесваше Майкъл.