— Нямаме никакви доказателства.
— Не вярвате ли на онова, което ви казва?
Сали Бедоус виновно наведе глава.
— Аз й вярвам. Но кой друг ще й повярва? Кой ще повярва на четиригодишно дете с доказан страх от лекари?
— Пропускате, че тя няма да е сама. Дъщеря ми също ще свидетелства. Съдът ще погледне с друго око, ако сме две. Прокурорът преглежда документацията на мъжа ми — опитва се да разбере дали няма и други момиченца, на които е посегнал — Джейн усети как отчаянието се прокрадва в гласа й. Знаеше, че до този момент при прокурора не се е явил нито един доброволец за съда.
— Лайза преживя толкова изпитания досега — прошепна Сами Бедоус, като едва удържаше сълзите си. — Шест тежки операции. Не разбирате ли? Ще бъде грешка от наша страна да я подложим на нови изследвания. На разпити от прокурора. От лукави адвокати… И без това е травмирана.
Жената вдигна очи към Джейн.
— Моля ви, опитайте се да ни разберете.
— Разбирам ви — искрено каза Джейн. — Наистина ви разбирам.
— Ужасно съжалявам — Сали Бедоус се завтече по пътеката към колата.
— О, Божичко! — простена тя, докато колата потегляше.
Чу, че Сара и Даниел приближават, обърна се и отчаяно се хвърли в ръцете на Даниел.
— О, Божичко, без нея съм загубена!
— Не се отказвай, Джейн — окуражи я Сара. — Истината е на твоя страна.
— Истината е, че ще ми отнемат малката дъщеря!
— Не, Джейн, ние няма да позволим!
— Наистина? Какво ще кажете, когато адвокатът на Майкъл ви накара да свидетелствате под клетва за нашия брак? Ще кажете, че винаги сте смятали бракът ни за идеален, че Майкъл е най-внимателният съпруг на света, че сама съм ви се хвалила, колко съм щастлива, колко го обичам… А онази вечер, когато дойдохте на гости, аз припаднах. Трябваше да ме занесат на ръце до леглото? Как мислите, че ще погледне на, това съдията?
— Ще му обясним — започна Даниел, но му липсваше убедителност.
— Да не мислите, че Майкъл няма да иска да се възползва от помощта ви? Хич не си правете илюзии. Той ще използва всичките ми приятели срещу мен.
— Карол ще свидетелства, че Майкъл я е излъгал за нас двамата — напомни й Даниел.
— Лъгал, или просто повтарял онова, което е чул от мен? — контрира Джейн. — Повярвайте ми. Той се е осигурил по всички линии.
— Все трябва да има нещо, което можеш да направиш — промърмори Сара.
— Има, наистина — каза Джейн и се упъти към стаята си.
— Къде отиваш, Джейн? Какво си намислила?
— Крайно време е пак да изчезна. Само че този път ще взема и Емили.
— Джейн, не прави това — последва я Даниел и я хвана за ръката. — Майкъл ще те намери. Ще те върне обратно. Тогава вече правата наистина не му мърдат.
— Това все пак е една възможност. Трябва да се възползвам.
— Джейн, хайде да седнем да обсъдим цялата работа — настоя Сара.
— Не можеш да прекараш живота си в бягство. Все да се озърташ. Какъв живот ще е това за Емили? — попита Даниел.
— А ако Майкъл спечели родителските права?
— Къде можеш да отидеш? — продължи Сара. — Как ще живееш?
Джейн нямаше отговор. Обори отчаяно глава.
По входната врата се разнесе чукане.
— Прощавайте, има ли някой?
— Кой е, дявол да го вземе?! — учуди се Сара.
Джейн се втурна към антрето, привлечена от познат глас. Не може да бъде, мислеше си тя. Не може да бъде.
На вратата стоеше Паула Маринели със сериозно както винаги лице.
— Беше отворено… — изрече тя.
— Какво правиш тук? — попита Джейн.
Дали не ги беше подслушвала.
— Майкъл ми каза, че сте тук. Трябва да поговорим.
— Нямам какво да ти кажа.
Тази жена не познаваше граници. Беше готова на всичко за мъжа — идол на своя живот.
— Съветвам ви да си вървите, преди да съм извикала полиция — намеси се Сара. Можеш да докладваш на своя работодател, че Джейн се чувства отлично.
— Добре — каза Паула.
Джейн едва се въздържаше да не скочи и да не я удуши.
— Първо трябва да кажа това, за което дойдох.
— В такъв случай — в Джейн се събуди неочаквано любопитство, — да седнем.
Трийсет и втора глава
Първото, което забеляза, когато видя Майкъл при адвоката му, бе неговата самоувереност и добър външен вид. Нямаше торбички под очите. Явно не страдаше от безсъние. Ръцете му не трепереха. Гласът му бе дружелюбен.