Майкъл веднага дръпна ръцете си. Стана, явно шокиран… От какво, помисли си Джейн, от думите й или от начина, по който ги бе изрекла?
— Заплашваш ли, Джейн? — попита той и поклати недоумяващо глава.
В този миг й хрумна, че в кабинета може да има скрит микрофон. Дали не провали всичко? О, Божичко, къде е тази адвокатка? Защо се бави толкова?
— Това твое държание ни докара тая каша — оживи се Майкъл. — Ти никога не правиш компромис, никога не се опитваш да изгладиш нещата. А и защо ли ти е нужно, ти винаги си права? Винаги знаеш всичко, нали, Джейн? Не, господине, на Джейн не бива да се възразява! Тя има отговор за всичко. Нищо не може да се направи без нейно съгласие. Трябва винаги ти да командваш, нали, Джейн!? Да вземаш всички съдбоносни решения: къде да отидем, с кого да се срещнем, какво да правим, кога да се любим, как да се любим…
Джейн се опита да сглоби в едно цяло пъзъла от внезапни обвинения.
— Искаш да кажеш, че аз съм виновна, задето ти посегна на дъщеря си?
— За Бога, Джейн, никога не съм посягал на Емили! — той вдигна ръце към тавана, сякаш отправяше молитва към невидима, далечна сила. — Една нощ тя дойде в банята, докато се къпех. Ти беше на някое от твоите събрания. Тя прояви любопитство, като всяко нормално дете. Попита ме дали може да ме пипне. Не видях нищо лошо в това. Беше съвсем невинно. Нямах представа как ще й се отрази.
— Значи излиза, че Емили е виновна.
— Защо все искаш да припишеш на някого вина?!
— Защо не се пръждосаш по дяволите! В ада ти е мястото! — сряза го Джейн.
Гласът й прозвуча по-силно от очакваното.
На вратата се почука.
— Всичко наред ли е? — попита женски глас.
Майкъл приближи и я отвори с намръщена физиономия.
— Мисля, че вече можете да извикате господин Уейдъл — каза той на секретарката. — Ясно е, че сами не можем да се оправим.
— Добър ход, Майкъл — рече Джейн, изумена от ловката му игра.
Той я погледна като паднал от Марс. Дали въобще имам някакъв шанс пред съда, чудеше се Джейн.
— Вижте кого ви водя! — възкликна Том Уейдъл и въведе адвокатката на Джейн.
После подкани всички да седнат на столовете около бюрото му.
Адвокатката на Джейн се казваше Рини Бауър. Беше се преселила тук от Флорида след кратък престой в Ню Йорк. На вид бе красива и симпатична, но вгледаш ли се, веднага проличаваше чепатият й, твърд характер. Тя кимна окуражително на Джейн. Разкошната обстановка очевидно не й бе подействала затормозяващо.
— Извинявам се за закъснението. Задържах се в прокуратурата.
— Мисля да се заемем директно с проблема — делово рече Майкъл, след като се запознаха.
— Готови сме да изслушаме всяко разумно предложение — отвърна Рини Бауър.
Том Уейдъл се прокашля.
— Моят клиент няма желание за продължителни и мъчителни съдебни схватки. Като грижовен баща, той не иска дъщеря му да бъде отделена от майката в този тежък момент от живота им. Д-р Уитакър намира, че детето е достатъчно травмирано, за да бъде подлагано на допълнителни изпитания. Той е готов да отстъпи на госпожа Уитакър родителските права над Емили.
Джейн стрелна Майкъл с очи. Нима се беше вслушал в съвестта си!? Нима ще им спести кошмарът от разпитите в съда?!
— При какви условия? — попита делово Рини Бауър.
— Ако вашата клиентка оттегли всички свои обвинения за сексуален тормоз, повдигнати срещу него.
— Значи моята клиентка получава пълните права над детето?
— Да, а д-р Уитакър — свободен достъп.
— Какво означава това? — Джейн почувства, че настроението й се изпарява.
— Моят клиент ще взима дъщеря си всяка втора и четвърта събота и неделя и всяка сряда. Също по един месец през лятото и по една седмица за Коледа и Великден. Останалите празнични дни се разделят по равно между двамата родители.
— Никога! — промълви ядосано Джейн, — никога няма да ти разреша безнадзорен достъп до Емили.
— Наистина ли очакваш, че ще се съглася да виждам дъщеря си само за броени часове седмично в компанията на някой социален работник, който ще следи всяко мое движение?! — попита Майкъл.
— Нищо не очаквам!
— Разбирам. Искаш да играем ва банк? Ако отхвърлиш предложението ми, а вярвам и адвокатката ти ще потвърди колко добро е то, ще оспоря всичко. Докато не приключи делото, и през плет няма да можеш да зърнеш Емили — Майкъл замълча, сякаш за да й даде възможност да осмисли какво е казал.