Выбрать главу

Джейн погледна към Рини Бауър, но тя беше вперила поглед в съпруга й.

— Наистина ли си въобразяваш, че мръсните ти обвинения ще имат ефект? — продължи Майкъл. Изправи се и закрачи из стаята. — Как при твоята диагноза „хистерична амнезия“ областният прокурор ще повярва на теб, а не на мен? Той няма да се съгласи дори да ми отправи обвинение. А когато се изправим лице срещу лице в спора за правата, кой съдия ще вземе под внимание думите на жена, забравила не само коя е, но и с прояви на насилие. Да изброявам ли? Удар с ваза по главата на съпруга… Нападение над непознат… Как ти се струва всичко това? Има ли логика да спечелиш?

Той замълча, но явно не беше приключил.

— А Емили?

— Какво Емили?

— Не разбираш ли злото, което ще причиниш на детето, като го накараш да свидетелства срещу собствения си баща?

Джейн скочи на крака. Столът й се олюля. Адвокатката, се опита да го задържи, но не успя.

— За какво зло говориш тъкмо ти!?

— Ако не те е грижа как ще се отразят ужасните ти обвинения на мен, не можеш ли да пощадиш поне Емили!

— Жалък негодник!

— Джейн! — спря я адвокатката.

— Как смееш! — изсъска тя и стовари юмрук върху хладното мраморно писалище.

Том Уейдъл изплашено се дръпна.

— С какво право си позволяваш така да извърташ нещата!

— Юмрук по писалището. Добре започваш, Джейн. Какво да очакваме след това?

— Джейн! — намеси се отново Рини Бауър. — Овладей нервите си!

Може би трябва да отложим срещата, за да обмислите предложението ни? — рече Том Уейдъл и се изправи.

— Момент само — каза Джейн. — Искам да съм сигурна, че съм ви разбрала правилно.

Тя нервно закрачи из кабинета. Майкъл седна, за да не е на пътя й.

— Значи ти избягваш шумотевицата около един неприятен за тебе процес. Запазваш мястото си в клиниката и своето блестящо реноме. В замяна аз получавам пълните права, поемам всекидневните грижи, а на теб ти се дава възможност да злоупотребяваш с нея в сряда вечерта и през седмица в събота и неделя…

— Джейн, за Бога! — Майкъл отметна косата от челото си.

— … Да не забравяме седмицата около Коледа и Великден, а също и целият месец през лятото.

— Така до никъде няма да стигнем — Том Уейдъл започна да събира книжата си.

— Ти очакваш да приема тези условия, нали? — Джейн застана точно пред съпруга си.

Да го удари ли смяташе? Бог е свидетел — нищо друго не можеше да й достави по-голямо удоволствие!

Майкъл бавно вдигна поглед към нея. Опитваше се да я предизвика.

— А аз, глупакът, помислих, че един компромис ще бъде от полза за всички ни.

Джейн с усилие сдържаше ръцете си. Искаше й се да му издере очите. Изведнъж, сякаш от тях я погледна Емили. Разбра, че единственият й шанс да победи, единственият й начин да си отмъсти, е да запази спокойствие. Странно, каза си тя. В един момент надеждата и отмъщението се свеждат до едно и също нещо.

— От полза за теб — да! Може би дори от полза и за мен — каза Джейн и се върна на мястото си. — Само не и за Емили.

Погледна към адвокатката си. Тя протегна ръка и я постави върху нейната.

— Освен това, вече е много късно за компромиси.

Майкъл се изсмя с горчивина.

— И какво означава това?

Джейн остави да говори нейната адвокатка.

— Идвам от канцеларията на областния прокурор — заяви Рини Бауър. — Той е готов с обвинителния акт за углавно престъпление.

Майкъл погледна адвоката си.

— Прокурорът знае, че подобни обвинения са недоказуеми — уверено каза Том Уейдъл. — Не мога да си представя, че ще започне дело въз основа на показанията на едно впечатлително дете и неговата, извинете за израза, напълно неуравновесена майка.

Той се усмихна на Джейн, сякаш й бе направил изключителен комплимент.

— Не става въпрос само за техните показания — уточни Рини Бауър.

Джейн видя как усмивката замръзна на лицето му.

— Какво означава това? — попита Майкъл.

— Ако ме извините за минутка — вежливо каза адвокатката, — мисля, че ще бъда конкретна.

Тя стана и излезе от кабинета.

— Какво е намислила, дявол да го вземе? — обърна се Майкъл към Джейн.

— Спокойно! — намеси се адвокатът: — Госпожа Бауър е прочута с театралните си номера.

Адвокатката се върна заедно с Паула Маринели.

— Паула!? Слава, Богу! — възкликна Майкъл. — Опитвам се да те открия цяла седмица.