Той скочи, хвана я за ръката и я поведе към бюрото на адвоката си.
— Том, това е Паула Маринели, моята, домашна помощница. С нея се грижехме за Джейн. Тя знае по-добре от всеки друг в какво състояние беше жена ми.
— Сигурно искате да чуете какво има да ни каже госпожа Маринели — Рини Бауър кимна към Паула.
— Как можахте да го направите, д-р Уитакър?! — с равен глас произнесе прислужницата. — Аз ви вярвах. Мислех ви едва ли не за Бог! Как можахте да ме измамите толкова подло!? Как си позволихте да посегнете на малката ми дъщеря?
Лицето на Майкъл посивя.
— Какво?! Господи, аз й спасих живота.
— Да, така е — призна Паула, — и за това ще съм ви благодарна до гроб.
— Защо не ни съобщите какво точно казахте на прокурора? — намеси се властно Том Уейдъл.
— Когато дъщеря ми Кристин започна да сънува кошмари — започна Паула, — помислих си, няма страшно, случва се при повечето деца. Не обърнах особено внимание, дори след като майка ми ме убеждаваше, че има нещо нередно. Кристин ми заяви, че не иска да ходи на преглед при доктора, защото я пипал смешно. Аз не обърнах внимание. Тя обаче настояваше и аз й казах, че д-р Уитакър пипа само там, където има нещо за лекуване. Отказах да слушам какво говори. Веднъж, дори я плеснах, задето си измисля разни ужасни работи.
— Том, това е абсурд — прекъсна я Майкъл, — защо трябва да слушам тези дрънканици?
— По-добре седни — посъветва го адвокатът му.
Майкъл се отпусна във фотьойла като спукана надуваема кукла. Джейн почти долови как просъсква въздухът от дупката.
— Когато чух историята на Джейн — продължи Паула, — и научих какво е правил д-р Уитакър със собствената си дъщеря, разбрах, че Кристин казва истината. Толкова бях покъртена, че не можах да мръдна. Сякаш някой беше бръкнал в гърдите ми и бе извадил сърцето ми — Паула поклати изумено глава. — Не повярвах на детето си, повярвах на този човек. Пренебрегнах зова й за помощ. Нали му имах пълно доверие. Изпълнявах всичките му нареждания без въобще да се замислям. Тъпчех жена му с лекарства, не пусках до нея нито роднините й, нито приятелите й. Давах й лекарства, денонощно й биех инжекции, стига само той да ми заръчаше. Виждах я, че страда, но не се притеснявах, защото му вярвах. Твърдеше, че било за нейно добро и аз вярвах. Сега вече знам. Той е лъжец. Той е посягал на дъщеря си и на моята дъщеря. Готова съм да го потвърдя под клетва. Чакам с нетърпение да свидетелствам. Това казах на прокурора.
Настъпи абсолютна тишина. Сякаш бяха забравили да дишат.
Рини Бауър наруши първа мълчанието.
— Мисля, че дадохме на господата достатъчно материал за размисъл — тя се изправи. — Да им оставим време, за да обмислят нещата.
После се обърна към адвоката на Майкъл.
— Ти ли ще се обадиш?
Том Уейдъл кимна мълчаливо.
Майкъл закри лицето си с длани. Рини Бауър поведе Джейн и Паула към вратата. Мълчаха чак до улицата.
— Как да ти се отблагодаря? — обърна се Джейн към Паула.
— Шегувате ли се?! Аз съм ви задължена.
Джейн протегна ръце и я прегърна.
— Грижи се за дъщеричката си.
— Вие също — прошепна Паула и тръгна по улицата.
Джейн я гледа, чак докато не се изгуби зад един ъгъл.
— А сега? — попита тя Рини Бауър.
— Смятам, че обвинителният акт вече не е проблем.
— А Емили?
— Убедена съм, че нещата ще се уредят — адвокатката погледна часовника си. — Малко е рано за обяд, не съм доста гладна. А ти?
Джейн усети как се усмихва.
— Криво ли ти е, налапай се! — рече тя, отметна глава и се изсмя с пълен глас. — Да вървим, гладна съм като вълк.