— Звучи като току-що прочетен урок.
Д-р Мелоф не скри усмивката си.
— Като идвах насам, поговорих с един от нашите психиатри.
— Може би не вие, а аз трябва да поговоря с психиатър.
Той кимна.
— Разбира се, но след още няколко изследвания. Трябва да сме сигурни, че не пропускаме нищо.
— Например?
— Ще те сложим на един друг скенер, с магнитен резонанс. За разлика от рентгеновия, при него картината на мозъка се получава чрез магнитни импулси. Възможен е и трети вид. Електроангиография. Използва се за компютърен анализ на мозъчната дейност. Прилича на ЕЕГ-то. Можем да помислим и за позитронна томография. С помощта на радиоактивни елементи се изследва метаболизмът на мозъка, т.е. процесите на обмяната на веществата.
— Ще ме облъчвате ли?
— Вероятно все пак ще се откажем.
— А ако всички тези изследвания не дадат нищо?
— Можем да направим пункция на гръбначния мозък, за евентуална инфекция на нервната система или артериограма на кръвоносните съдове, захранващи мозъка.
— Най-добре ме пратете при психиатъра — предложи тя.
На фона на всичко останало, този вариант й се виждаше по-поносим.
— Да, май наистина е най-добре да те изпратим при психиатъра — кимна д-р Мелоф.
— Какво би могъл да направи той? Просто не знам какво повече мога да разкажа.
А парите, а кръвта, прошепна познатият тих глас.
Тя тръсна глава и го отпъди.
— Психиатърът вероятно ще направи серия психологически тестове, както и тестове на паметта — отвърна лекарят.
— Още изследвания?! — възкликна тя.
— Ами нас за друго не ни бива.
— И колко време ще отнеме всичко това?
— Зависи как ще го организирам. Най-вероятно, поне няколко дни.
Тя ужасено изпъшка.
— Какво има? — усмихна се д-р Мелоф. — Да не би да имаш неотложна среща?
— Надявах се този кошмар да свърши дотогава.
Д-р Мелоф приближи и взе ръката й в своята.
— Нищо чудно и да свърши. В състоянието на хистерична амнезия, ако разбира се, случаят е такъв, може да настъпи неочакван обрат. Не съм чувал да е продължавала повече от няколко месеца.
— Няколко месеца!?
— Обикновено изчезва така, както се е появила. За дни или седмици. Хайде, — рече той, върна ръката й обратно в нейния скут и положи отгоре своята. — Вместо да гадаем, да се залавяме с изследванията.
Пресегна към близкия стол и взе оставено от някого списание.
— Отпусни се и почети, ако искаш да разбереш какво става със света. Може да си забравила — погледна датата върху корицата и добави: — По-точно, какво е ставало със света преди година и половина. После ще те препитам.
Д-р Мелоф напусна стаята.
Тя седеше на медицинската кушетка, облечена в новите си дрехи, стискаше новата си чанта, чувстваше как ключът, скрит в новата обувка, убива стъпалото й и разсъждаваше дали да не разкаже на д-р Мелоф цялата истина. Пари. Кръв по роклята. Не, много трудно се връзва всичко това с неговата, как беше, да — хистерична амнезия. А после? Няма ли да изтича право в полицията или лекарският морал все пак ще надделее, за да не му позволи да спекулира с признанието на своя пациент? Какво ще спечели, ако му се довери? Освен, че ще се почувства по-добре, сигурно ще си спести пункцията и артериограмата.
Бяха ли достатъчни тези причини?
Пое дълбоко дъх и реши да направи пълни признания. Междувременно — ще послуша съвета му, като попълни празнотите в своята памет, доколкото изтърканото списание можеше да свърши тази работа.
Запрелиства измачканите страници. Изцъка с език пред снимката на Дан Куейл и неговата латиноамериканска визита. Спря възхитен поглед на Том Круз, усмихна се на екстравагантните за времето си модели на Кристиян Лакроа. Внезапно видя млада жена в бяла колосана престилка, застанала в рамката на отворената врата. Списанието падна от ръцете й.
— Извинете — втурна се да го вдигне жената. — Мисля, че ви познах, когато минахте преди малко, но не бях сигурна. Вие едва ли ме помните…
— Коя сте вие? — почти извика тя.
— Д-р Айрини Боровой — отвърна без колебание непознатата. — Запознахме се в детската болница преди повече от година. Стажувах при вашия съпруг.
Тя спря изведнъж и притисна устата си с длан.