Погледът й умоляваше д-р Мелоф да остане.
— Ако не възразявате, ще поседя още малко — каза той.
— Мисля, че така ще е по-добре за Джейн — пое дъх Майкъл Уитакър и почти успя да се усмихне. — А и за мен. Изглежда съм доста напрегнат.
— Ти? Защо? — мисълта, че Уитакър може да се чувства като нея й се струваше странна.
— Имам усещането, че съм на първа среща — отвърна откровено той. — И държа да направя добро впечатление. Мислех, че съм подготвен за всичко. Трябва да призная обаче… в момента просто не знам какво да правя.
Уитакър вдигна очи от пода и отново се загледа в притесненото лице на жена си.
— Не знам как да постъпя.
— Значи не ми се е случвало преди — констатира Джейн.
— Не, слава Богу!
— Защо според теб стана именно сега?
Той поклати глава — нямаше отговор.
Беше във всекидневно облекло — сиви панталони и синя риза без вратовръзка. Направи й впечатление, че е леко прегърбен, вероятно поради безчетните часове, прекарани над операционната. Дългите му ръце висяха непохватно отстрани на тялото. Тънките пръсти неловко се свиваха — сякаш се опитваха да уловят онова, което става с живота им — да го направят по-разбираемо и ясно. Има ръце на хирург, помисли тя. Добре поддържаните нокти правеха веднага впечатление. Представи си как с виртуозна прецизност оперира някое малко дете. Нежни ръце, силни пръсти, рече си на ум. Върху безименния на лявата ръка се забелязваше тънка златна халка.
— Защо аз не нося такава? — попита неочаквано.
Въпросът й изненада всички, включително и нея самата.
— Ти носиш, а аз не. Странно, нали… — гласът й потъна в неловка тишина.
Мина една тягостна минута, докато той отговори…
— От известно време я беше свалила — тя го погледна въпросително. — Заради алергия към златото. Кожата на пръста ти се зачервяваше. Един ден я свали и повече не я сложи. Смятахме да я сменим, да купим нещо с диаманти. Но така и не го направихме. Откровено казано, съвсем бях забравил.
Съпругът й поклати недоумяващо глава, сякаш не можеше да проумее как не е свършил толкова важно нещо!
— Какво ли само не забравя човек — окуражи го тя.
Д-р Уитакър се засмя. Джейн — също, колкото и изненадващо да й се струваше това.
— Мисля, че е време да си тръгвам — обади се д-р Мелоф и тя му кимна. — Обади се на сестрата преди да те изпишат. Искам да те видя.
— Изглежда много симпатичен човек — отбеляза Майкъл Уитакър, когато лекарят излезе.
— Така говорят и за теб — усмихна се тя.
Той въздъхна.
— Какво мога да направя, за да ти вдъхна увереност? Как да ти помогна?
Тя леко пристъпи към него, внимавайки да не скъсява разстоянието твърде много.
— От колко време сме женени? — попита неловко.
— От единайсет години — отвърна Уитакър, без да се впуска в подробности.
Това й хареса.
— Кога точно се оженихме? На каква възраст бях?
— Оженихме се на 17-ти април, 1979 година. Ти беше на двайсет и три.
— Сега на трийсет и четири ли съм? — попита въпреки очевидността на отговора.
— Ще станеш на тринайсети август. Искаш ли да видиш копието на брачното ни свидетелство?
Тя кимна и приближи, докато той изваждаше от джоба си документа.
— Пише, че сме се оженили в Кънектикът — кимна тя, долавяйки топлината на тялото му.
— Ти си родена там. Майка ти живееше в Кънектикът.
— А баща ми?
— Починал е, когато си била тринайсетгодишна.
Внезапно я обзе тъга — не защото рано бе загубила баща си. Защото изобщо не го помнеше. Чувстваше се двойно по-ощетена.
— Как съм дошла в Бостън?
Майкъл се засмя.
— С мен, след сватбата ни.
Тя прехапа устни. Беше й рано да обсъжда съвместния им живот. Трябваше да асимилира първо себе си, чак тогава ще стигне до брака им.
— Това е копие на паспорта ти — подаде й го той, сякаш ставаше дума за веществено доказателство от съдебен процес.
Очите й бързо огледаха малката книжка. Моминското й име бе Лорънс. Външното описание съвпадаше напълно с образа, който сама бе открила в огледалото. На снимката несъмнено бе тя, макар да изглеждаше като изплашена от фаровете на автомобил сърна.
— Имаш ли още снимки? — каза Джейн. От д-р Мелоф знаеше, че носи.
Уитакър измъкна няколко от джоба на панталона си. Когато й ги предаваше, ръцете им се докоснаха. На първата фотография се виждаха те двамата на морския бряг. Той имаше отличен тен. Тя бе по-бяла. Бяха облечени в семпли черни бански — личеше, че едва сдържат желанието си да се хвърлят един към друг.