Джейн забеляза, че изящните му ръце леко потрепват.
— Тази е правена преди няколко години — продължи той. — А тази, миналия юни.
Подаде й още една фотография в голяма сребърна рамка.
Джейн закова поглед върху тримата засмени непознати — съпругът й, дъщеря й и самата тя. После я върна и остави Майкъл да я отведе от пианото.
— Искаш ли да си полегнеш? — гласът му бе мек и топъл.
Прииска й се да се сгуши в него като в пухкаво одеяло, но поклати глава.
— По-добре ми покажи останалата част.
Майкъл сложи ръка на кръста й и я поведе към вътрешността на дома им. Минаха покрай банята и няколкото килера, за да стигнат до кухнята — голямо, слънчево помещение, с прозорци от единия до другия край. Беше изцяло в бяло — кръгла бяла маса, четири бели стола, бял теракотен под, бели стени… Единственият контраст идваше от множеството дървета отвън и ярките плочки над мивката, с ръчно изрисувани ябълки и дини.
— Много е хубава — въздъхна Джейн, пристъпи напред и се загледа към великолепния двор.
С голямо усилие потисна желанието си да отвори вратата за градината и да избяга.
— Още нищо не си видяла — доволен от оценката каза Майкъл.
Сложи ръка на рамото й и я поведе през вратата от ляво към друга стая.
— Това е вашата зимна градина, мадам — гордо произнесе той.
Джейн боязливо пристъпи. Пред очите й се разкри истинско чудо от стъкло и зеленина.
— Пристроихме я преди три години — обясни той.
Тя занемя от удивление.
— Никога не съм виждала такава красота! — промълви Джейн. Звучеше така, сякаш бе напълно убедена, че миналият й живот изобщо не е съществувал.
Поласкан, Майкъл широко се усмихна.
— Казваш това, всеки път, когато влезеш тук — гласът му бе пълен с надежда.
Хора в стъклени къщи, помисли си Джейн, хора, които вярват, че към такова място никой не може да запокити камък. И нищо лошо не може да им се случи!
Южната и западната стена бяха изцяло от стъкло. Подът — покрит с малки бели и черни плочки. Екзотични растения и дървета в саксии гледаха отвсякъде. Пред северната стена, отвъд която бе всекидневната, се спускаше широка, плетена люлка с възглавници в зелено и бяло. От двете й страни стояха наредени шезлонги в същия тон, а пред тях — малки масички от стъкло и камъш. Джейн приближи люлката и се отпусна в нея. После бавно се залюля — недоумяваше как е могла да забрави този земен рай.
— Моята собствена джунгла — рече тя и видя как Майкъл одобрително кимна.
— Паметта ти ще се възвърне! — гласът му звучеше уверено.
Той седна на един шезлонг, протегна дългите си крака и продължи:
— Само не се пренапрягай! Спокойно!
— Спомена ли ти д-р Мелоф колко ще продължи това състояние?
Джейн не беше сигурна, че лекарят й е казал цялата истина.
— Според него, при хистеричната амнезия нещата се обръщат спонтанно и неочаквано. Касае се за дни или дори часове.
— Или седмици и месеци…
— Вероятността да трае месеци не е голяма, но точно разписание не съществува. Състоянието се променя, в зависимост от готовността на организма.
— Все пак къде е причината за всичко това? — очите й трескаво заопипваха обстановката.
Зелените растения сякаш изникваха като щитове пред виденията на кръв и пари.
— Няма никаква логика. След като съм имала толкова много… чудесна къща, любящ съпруг, красива дъщеря… Защо изведнъж е трябвало да забравя всичко това? Какво се е случило? Какво ме е накарало да изтрия от съзнанието си този живот?
Майкъл слушаше със затворени клепачи. Пръстите му механично опипваха дългия нос. После отвори очи и я загледа, преценявайки дозата истина, която би могла да понесе.
— За какво мислиш? — попита Джейн. — Какво не ми казваш?
Той рязко скочи и седна до нея на люлката.
— Мисля, че имахме дълъг и труден ден. Наистина съм уморен. Трябва просто да зарежем всичко и да се наспим. Разполагаме с достатъчно време за разговори.
— Значи премълчаваш нещо? — упорстваше Джейн.
Майкъл приятелски я потупа по ръката.
— Нищо не премълчавам.
Звънецът на входната врата силно иззвъня.
— Кой може да бъде? — попита тя.
Майкъл стана от люлката.
— Нямам представа.
Джейн неохотно го последва по обратния път през кухнята. После се дръпна встрани и скрита в сянката на стълбището впери поглед в отварящата се врата. На прага стоеше същата съседка от къщата насреща. Майкъл на идване я бе представил като Карол Бишъп.