Тя отвори уста отново да отклони предложението му. Хрумна й обаче, че не се знае кога и дали Серена ще получи съобщението. А и никога не беше сменяла гума. Вместо отговор издиша, опитвайки се да възпре издайническия трепет в гласа си.
— Може ли да те попитам нещо?
— Да.
— Какво… какво се е случило с лицето ти?
— Бих се.
Тя изчака няколко секунди, преди да осъзнае, че мъжът няма да добави друго. Това ли е? Никакви обяснения? Поведението му бе толкова странно, че се чудеше как да го тълкува. Той я наблюдаваше, очевидно очаквайки да чуе отговор на въпроса си. Тя погледна към багажника и се упрекна, че не се е научила да сменя гуми.
— Да — каза най-сетне. — Искам да ми помогнеш.
— Добре — кимна той. Взе си якето, пъхна телефона в джоба си и се облече. — Страхуваш се от мен — отбеляза.
— Какво?
— Страхуваш се, че ще те нараня. — Продължи, защото тя не продума: — Няма, но дали ще повярваш, зависи от теб.
— Защо ми го казваш?
— Защото, за да сменя гумата ти, трябва да се приближа до багажника. Което значи, че ще се доближа и до теб.
— Не се страхувам — излъга тя.
— Добре.
— Наистина не се страхувам.
— Добре — повтори той и тръгна към нея.
Тя усети как сърцето й се свива, когато се разминаха, и се почувства глупаво, когато той продължи напред, без да забавя ход. Развъртя нещо, после вдигна резервната гума, остави я и пак изчезна зад багажника, явно да вземе крика.
— Трябва да върнем колата ти на шосето — каза. — Ако не е на равно място, може да се подхлъзне, когато наместя крика.
— Но гумата ми е спукана.
Стиснал крика, той подаде глава иззад багажника.
— Не пречи. Просто ще караш бавно.
— Но ще блокирам платното.
— И бездруго си го блокирала.
— Имаш право… и все пак.
Ако всичко е част от плана му? Да й отвлече вниманието? Да я накара да се обърне с гръб?
Планът му включва разрешение да се обади от неговия телефон и изваждане на гумата от багажника?
Объркана и смутена, тя влезе в колата и включи двигателя. Бавно, но сигурно се върна на шосето и дръпна аварийната спирачка. Когато отвори вратата, той вече търкаляше гумата към нея.
— Остани вътре, ако искаш — предложи й. — Няма да отнеме много време.
Тя се подвоуми и в крайна сметка затвори вратата. Няколко минути наблюдава в огледалото за обратно виждане как той развива болтовете и намества крика. Не след дълго усети как колата се повдига леко, накланя се бавно напред и спира. Той доразви болтовете и свали спуканата гума точно когато бурята се развилня още по-свирепо и дъждът се изля на плътни пелени. Резервната гума зае бързо мястото си, както и болтовете, и колата внезапно се смъкна отново надолу. Мъжът прибра в багажника спуканата гума, крика и гаечния ключ и затвори внимателно капака. И толкова. Готово. Все пак тя се сепна, когато почука на стъклото й. Спусна го и през пролуката плисна дъжд. Лицето му оставаше в сянка и така успяваше донякъде да си го представи без синините, без подутото и кървясало око. Донякъде, но не съвсем.
— Тръгвай! — изкрещя той, за да надвика бурния вятър. — Трябва обаче да смениш гумата. Резервната не е предвидена за постоянна употреба.
Тя кимна, но преди да успее да му благодари, той се обърна и затича към колата си. Отвори бързо вратата и седна зад волана. Тя чу как двигателят му заработи и после — преди да се усети — остана отново сама на шосето, ала вече в кола, която може да я отведе у дома.
* * *
— Чух телефона, но не познах номера и не вдигнах — каза Серена, отпивайки от портокаловия сок. На масата пред Мария стоеше чаша кафе. Седяха на задната веранда, където утринното слънце вече затопляше въздуха. — Съжалявам.
— Е, следващия път просто отговори.
— Няма начин — усмихна се сестра й. — Ами ако се обажда някой маниак?
— Точно това беше проблемът! Аз бях с маниак и ти трябваше да ме спасиш.
— Не изглежда така. Явно си попаднала на услужлив човек.
Мария я изпепели с поглед.
— Не си го виждала. Повярвай ми. Виждала съм страховити хора, а той беше по-страшен от тях.
— Нали ти обяснил, че се е бил?
— Именно! Очевидно е агресивен.
— Но не се е държал така с теб. Каза, че отначало дори не те е доближил. После ти дал телефона си. След това ти сменил гумата, върнал се в колата си и си тръгнал.
— Пропускаш същественото.