— Барни ме извика да говорим.
— Ясно. — Джил влезе и затвори вратата. — Как протече срещата с детектива?
Мария разказа какво й е съобщил Марголис. Явно объркана, Джил й зададе същите въпроси, които измъчваха и нея.
— Не знам дали новините са добри, или не — заключи най-сетне тя. — Сега ситуацията изглежда по-заплетена, отколкото сутринта.
„Това не е единственият ми проблем“ — помисли си Мария.
— Какво те гложди сега?
— Какво имаш предвид?
— Изражението ти се промени.
— О… сетих се за срещата с Барни.
— И?
— Кен беше там.
Джил кимна.
— Делото ли обсъждахте?
— Разбира се.
— Нека позная. Барни говореше през цялото време, омайваше те с южняшкия си чар и накрая те помоли „да постъпиш правилно“?
— Добре го познаваш.
— За жалост. Е? Научи ли нещо?
— Искат да създадат „обединен фронт“.
— И по-точно?
— Искат да подпиша изявление, че никога не съм виждала Кен да постъпва нередно, професионалист е до мозъка на костите си и никога не съм била подлагана на сексуален тормоз.
— Помоли ли те Барни? Или настоя да подпишеш?
— Помоли ме. Всъщност подчерта, че иска аз да реша.
— Това е добре.
— Предполагам.
— Предполагаш?
Мария не отговори и Джил я погледна изпитателно.
— Не ми казвай, че има и друго. Нещо, което не ми каза тази сутрин.
— Ами…
— Нека позная. Кен ти е досаждал.
Мария повдигна вежди.
— Откъде знаеш?
— Не помниш ли обяда ни? След като бе излизала да гребеш с Колин? Попитах те дали всичко е наред. Знаех, че си била на конференция с Кен, а работя тук отдавна и съм наясно какво би опитал. Увери ме, че всичко е наред, но не разсея подозренията ми.
— Защо не каза нищо?
Джил повдигна рамене.
— Служебната етикеция е безполезна. Затова с Лесли сме я зачертали. Тогава не исках да те обърквам, ако нищо не се е случило, но помня как съмненията ми се затвърдиха. Което е неприятно, разбира се. Признавам обаче, че се зарадвах, макар да звучи ужасно.
— Как така се зарадва?
— Ако тук ти харесваше, нямаше да пожелаеш да дойдеш при нас. Все още, естествено, не знаех за предстоящото дело.
— Доволна съм, че си загрижена за мен.
— Ти си силна жена, Мария. И, честно казано, мисля, че си по-умна от Кен. Бях сигурна, че ще намериш начин да го парираш.
— Казах му, че приятелят ми, боец от ММА, е ревнив.
Джил се засмя.
— Именно. Много по-умна от Кен. Но да се върнем към срещата с Барни и Кен, нашия блестящ лидер. Барни те помоли да подпишеш заявление и ти му отговори, че ще помислиш?
Мария зяпна.
— Как се досети какво му казах?
— Познавам Барни. Умее майсторски да маскира очевидното, показвайки, че неговата позиция е справедливата. После прибавя щипка чувство за вина, в случай че се колебаеш. Важно е да забравиш словоизлиянията и да помислиш какво наистина се е случило. Между другото, какво всъщност се случи?
Мария й разказа накратко за конференцията. Джил дори не повдигна вежди, но когато тя стигна до следващите епизоди, лицето й се вкамени.
— Чакай — прекъсна я тя. — Едно е да каканижеш, че съпругата ти не те разбира, друго — да пускаш ръце.
— Е, опипа ме по ключицата и може би малко по-надолу. Но не…
— Намеренията му бяха очевидни, нали? И те покани на обяд, за да обсъдите как да станеш по-добър „екипен играч“?
— Да. Но аз го спрях. Той не…
— Ела с мен. — Джил отвори вратата.
— Къде отиваме?
— Да се видим с Барни и Кен.
— Няма смисъл… и бездруго напускам. А и той не ме докосна по гърдите или нещо подобно.
— Е, Барни не знае подробностите. Сигурна съм, че целта на срещата не е била просто да защити кантората, а да те разубеди да се присъединиш към другите жени.
Мария поклати глава.
— Не смятам да повдигам обвинения.
— Сигурна ли си?
Тя се замисли за Барни и за останалите хора в кантората. Намеренията на Кен бяха ужасни и й бяха причинили стрес, но да загърби всичко и да продължи напред, й изглеждаше по-добра перспектива, отколкото да задълбочава въпроса.
— Сигурна съм. Така или иначе напускам.
— Но не мислиш ли, че Кен трябва да поеме отговорност за действията си? За стреса, на който те е подложил?
— Предполагам. Но, както казах, не искам да се обръщам към Комисията.