Джил се усмихна.
— Те не го знаят.
— Какво ще им кажеш?
— Точно каквото трябва. И в никакъв случай не ме прекъсвай. Остави ме да говоря и не казвай нито дума.
* * *
Преди Мария да осъзнае какво се случва, Джил се устреми към кабинета на Барни и се наложи да подтичва, за да я настигне. Вратата бе затворена, но това не смути изобщо Джил.
Барни и Кен, седнали там, където бяха преди няколко минути, се стреснаха от внезапната й поява.
— Какво става? Съвещаваме се… — подхвана Барни, но Джил влетя в кабинета, следвана от Мария.
— Би ли затворила вратата, Мария? — Гласът на Джил прозвуча отмерено и професионално; Мария осъзна, че никога не я е чувала да говори така.
— Чу ли ме, Джил? — попита Барни.
— Мисля, че ти трябва да ме изслушаш.
— След пет минути ще интервюираме нова стажантка.
— Кажи й да почака. Ще говорим за делото и това засяга и двама ви.
Кен не продума. Мария забеляза, че лицето му пребледня. Барни се втренчи в нея, после посегна към телефона и повтори инструкциите на Джил. Изправи се и посочи към стола под прозореца:
— Ще го донеса по-близо…
— Няма да сядаме — прекъсна го рязко Джил.
Барни очевидно разбра тактиката й. Повдигна леко вежди и Мария предположи, че преценява бързо положението. Мнозина на негово място биха седнали отново, но той разбираше колко е важно да проведат разговора очи в очи. Остана прав.
— Спомена, че темата засяга кантората?
— Всъщност казах, че засяга вас двамата. Но, да, в крайна сметка засяга и кантората.
— Тогава се радвам, че сте тук — кимна той, възвърнал напевния си захаросан тон. — Току-що с Мария обсъдихме лъжливите обвинения и съм сигурен, че тя ще постъпи правилно в името на всички замесени.
— Не бъди толкова уверен — отвърна Джил. — Исках първи да разберете какво сподели с мен преди малко за посегателствата на Кен. Всеки съдебен заседател би определил поведението му като сексуален тормоз и тя обмисля да подаде жалба до Комисията за равни трудови права, а после да заведе съдебно дело.
— Не е вярно! — избухна Кен.
Джил се обърна към него и продължи с още по-отчетлив тон:
— Казал си й, че трябва да се постарае повече да играе екипно. И ако си на нейна страна, по-лесно ще стане партньор. После си й посегнал.
— Нищо подобно!
— Опипвал си я по врата и по гърдите.
— Докоснах я… само по рамото.
— Значи признаваш, че си я докоснал? И не си се отдръпнал, макар очевидно да й е било неприятно?
При тези думи Кен осъзна, че вероятно е по-добре да си държи езика зад зъбите. Обърна се към Барни. Дори да бе ядосан от чутото, Барни не го показа.
— На днешната ни среща Мария не обвини Кен в сексуален тормоз. Откакто работи тук, не е споменавала нищо подобно пред мен.
— Защо да споменава? Знаела е, че ще го прикриеш. Както и преди, когато уредихте другите случаи.
Барни си пое дълбоко дъх.
— Сигурен съм, че има някакво недоразумение. Ще уредим миролюбиво въпроса. Няма причина да прибягваме до заплахи.
— Не съм прибягвала до заплахи. Всъщност трябва да си благодарен, че дойдохме, за да ви спестим неприятната изненада.
— Благодарен съм — кимна той. — Мисля обаче, че ще обсъдим въпроса по-цивилизовано, ако седнем. Бих искал да изслушам Мария.
— Разбира се. Ще ти предоставим жалбата й веднага след като я подадем. Засега аз ще говоря от нейно име.
Очите на Кен се разшириха, но Барни погледна спокойно Джил.
— Нали разбираш, че нямаш право да представляваш Мария заради очевидния конфликт на интереси?
— Тук съм като нейна приятелка.
— Не съм сигурен дали има разлика.
— Да започнем тогава със следното — с Мария напускаме кантората. Нямахме намерение да те информираме днес, но реших да ти съобщя новината с оглед на потенциалното дело.
За пръв път дори Барни не знаеше как да реагира. Погледна към Мария, после пак към Джил.
— И двете напускате кантората?
— Да.
— Къде ще работите?
— Няма значение. В момента обсъждаме делото, което Мария смята да заведе. Всички знаем колко сериозни са обвиненията, повдигнати от Лин и другите жени. Представяш ли си колко тежест ще придаде на показанията им Мария?
— Но аз не съм направил нищо — промърмори Кен и Барни го изпепели с очи.
— Мислиш ли, че някой ще ти повярва? След всичко, което свидетелите ще кажат в съда? Но, разбира се, дотам няма да се стигне. Всички в стаята знаем, че се домогваш до споразумение. Подобни случаи почти винаги се уреждат извън съдебната зала. Не съм сигурна обаче, че Мария ще се съгласи. Докато разговаряхме, изглеждаше изключително разстроена. Няма да й бъда адвокат по случая, но подозирам, че е готова да стигне възможно най-далеч.