— Ехо! Има ли някой вкъщи? — изтръгна я от унеса Серена. — Питах те за срещата.
— Не мисля, че ще ми се обади.
По лицето на Серена се изписа престорено съчувствие, но в очите й блестяха хапливи искрици.
— Защо? Носеше си компютъра и работеше през цялото време?
— Не. И причината не съм аз. Беше просто… неприятно.
— Сподели с мен, сестро. Разкажи ми всичко.
Мария огледа задния двор. Серена беше единственият човек на света, с когото наистина можеше да разговаря.
— Няма кой знае какво за разказване. Всъщност изобщо не планирах да излизам на среща…
— Нима? Ти!
— Искаш ли да ме изслушаш, или не?
— Извинявай — ухили се Серена. — Цялата съм в слух.
— Помниш ли Джил? Приятелката ми от кантората?
— Супер умна, на около четирийсет, умира да се омъжи, адски забавна? Която дойде на обяд, гушна Копо и татко едва не получи сърдечен удар?
— Да.
— Не, не я помня.
— Както и да е — рече Мария. — Преди няколко дни обядвахме заедно и тя ме убеди да изляза на вечеря с нея и с приятеля й Пол, след като се върна от конференцията. Без да ме уведомят обаче, поканили и приятел на Пол от службата…
— Чакай малко. Хващаше ли окото човекът?
— Определено беше привлекателен. Проблемът беше, че го знае. Държеше се грубо и арогантно и през цялото време флиртуваше със сервитьорката. Мисля, че дори й взе телефонния номер, докато седях до него.
— Стилно.
— Джил се сконфузи повече и от мен. Пол обаче сякаш не забеляза нищо. Заради виното сигурно, но постоянно повтаряше как четиримата трябва да отидем на клуб след вечерята. Знаел си, че ще си допаднем. Радвал се, че се разбираме толкова добре. Странно, защото обикновено не е такъв. Мълчалив е, а ние с Джил поддържаме разговора.
— Може би просто харесва приятеля си. Или си е помислил, че с него ще имате красиви бебета и ще кръстите едното на него.
Думите й успяха да разсмеят Мария.
— Може би. Както и да е, не мисля, че съм негов тип. Сигурна съм, че ще се чувства по-удобно с…
Сестра й довърши вместо нея:
— С по-глупава жена.
— Щях да кажа руса, като сервитьорката.
— Ако искаш да знаеш, това е част от проблема ти с мъжете. Твърде умна си. А мъжете се плашат от умни жени.
— Не всички. С Луис бяхме заедно повече от две години.
— Бяхме — подчерта Серена. — Това е точната дума. И знаеш ли какво? Адски сексапилният Луис беше пълен неудачник.
— Преувеличаваш.
— Не съжалявай за добрите му страни. Нямаше бъдеще с него и го знаеш.
Мария кимна. Сестра й беше права, но за миг се поддаде на тъгата.
— Да, живей и се учи.
— Радвам се, че си решила пак да излизаш на срещи.
— Не съм. Джил и Пол го решиха.
— Все едно. Трябва да си…
Докато Серена търсеше точните думи, Мария предположи:
— Да съм повече като теб?
— Защо не? Да излизаш, да се наслаждаваш на живота, да създаваш приятелства? Многократно по-хубаво е от работата.
— Откъде знаеш? Работиш само по няколко смени седмично.
— Уместна забележка. Приеми го като умозаключение, основано на асоциалния ти живот.
— Вярваш или не, наистина ми харесва да работя.
— Ще се погрижа да го напиша на надгробната ти плоча — обеща й Серена. — Как върви работата, между другото?
Мария се намести на стола, питайки се доколко да е откровена.
— Добре.
— Току-що каза, че ти харесва.
— Да, но…
— Нека позная… Конференцията, нали? Където отиде с шефа си? — Мария кимна и Серена продължи: — Беше ли ужасно, както предполагаше?
— Не точно ужасно, но…
— Сваляше ли те?
— Нещо такова — призна тя. — Но се справих с положението.
— Става дума за женения тип? С трите деца?
— Да.
— Кажи му да се разкара. Заплаши, че ще го съдиш за сексуален тормоз и прочее.
— По-сложно е. Засега е по-добре да не му обръщам внимание. — Устните на Серена трепнаха насмешливо и Мария попита: — Какво?
— Помислих си, че определено имаш подход към мъжете. Бившият ти приятел ти изневери, последният кандидат флиртува с други момичета, шефът не те оставя на мира…
— Добре дошла в моя свят.
— Е, не всичко е черно. Снощи срещна добър мъж, който помага на жена в беда въпреки бурята…
Мария се намръщи, а сестра й се засмя и продължи: