— Добре.
Мария отвори багажника.
— За жалост трябва да приключвам. Ще ми трябват и двете ръце, за да пренеса всичко.
— Разбирам. А и аз трябва да се връщам на работа.
— О, преди да…
Оглеждайки кутиите, тя зърна движение встрани и се обърна. Мъж пресичаше улицата и вървеше бързо към нея. За частица от секундата тя се почуди как да реагира. Кварталът бе спокоен; не беше чувала дори за кражба или за по-бурна домашна свада и никога не се бе страхувала. Намираше се на метри от къщата на родителите си на толкова безопасна улица, че през топлите летни нощи като малка спеше в палатка в задния двор. При вида на забързания непознат обаче настръхна, защото инстинктивно разбра, че мястото му не е тук.
В тъмното не различаваше ясно лицето му, но след миг той се озова в ореола от светлина, струяща през прозорците на дома на родителите й. Зърна проблясък на метал в ръката му и при вида на пистолета сърцето й изстина. Страхът я парализира, едва си поемаше дъх. Смътно долови, че по телефона Колин повтаря името й и все по-загриженият му глас най-сетне я изтръгна от вцепенението.
— Той е тук — прошепна тя.
— Кой? — попита Колин. — Какво става?
— Има оръжие — каза тя.
— Кой? — повтори той.
— Лестър Манинг. Пред къщата е.
23.
Колин
Шокът, когато чу Мария да произнася името, бързо отстъпи място на инстинкта „бий се или бягай“ и по вените му рукна адреналин. Колин смътно долови Лестър да казва нещо и връзката прекъсна.
Лестър.
Колин вече тичаше. Излетя от задната стая, заобиколи бара, масите и клиентите, натискайки бутона за повторно набиране.
Телефонът се включи на гласова поща.
Повторно набиране.
Отново гласова поща.
Мария беше в беда.
Зад него барманът го извика; келнерките се заозъртаха объркано. Когато Колин профуча през входната врата, салонният управител го попита къде отива.
Лестър има пистолет!
Колин свърна край ъгъла на сградата. Подхлъзна се на пясъчната алея. Успя да запази равновесие и се втурна по улицата, очертавайки мислено най-прекия маршрут до дома на родителите на Мария.
Надяваше се пътят да е чист.
Надяваше се колата му да запали.
Помоли се колата му да запали.
Щеше да се обади в полицията, щом потегли.
Стрелна се край възрастна двойка. Вече виждаше колата.
Изтичаха ценни секунди.
Ами ако Лестър вече я е отвлякъл? Както Джералд Лос бе похитил Кейси?
От къщата на родителите й го деляха двайсет минути.
Щеше да ги сведе до десет. Дори по-малко.
Мария може вече да е изчезнала.
Скочи в колата, пъхна ключовете в стартера, стараейки се да не дави двигателя. Въпреки това завъртя яростно ключа и старото камаро оживя с боботене. Колата се отлепи от бордюра, а Колин вече бе вперил поглед в автомобилите отпред.
Настигна колоната и погледна към телефона си. С една ръка набра 911 и чу операторът да го пита какъв е спешният случай.
— Въоръжен мъж заплашва жена. Мария Санчес. Мъжът се казва Лестър Манинг и я преследва. Издебнал я е пред дома на родителите й.
Адресът му убягна, но каза на оператора имената на родителите на Мария, както и улицата и съседната пряка. Представи се и съобщи, че пътува натам. Операторът настоя да остави полицаите да си свършат работата, но той прекъсна връзката.
Натисна газта и камарото му буквално подпря бронята на колата пред него. Съседната лента бе блокирана от черен рейндж ровър, движещ се с максималната разрешена скорост. Колин отби в разделителното платно, изпревари върволица автомобили и се върна отново в своята лента. Ускори ход и след секунди застигна пикап и бял миниван, напредващи един до друг. Подмина и тях по разделителното платно, този път почти без да забавя.
Стигна завоя към моста и завъртя рязко кормилото. Гумите му изсвистяха. Изпревари още няколко коли по разделителното платно и най-сетне се озова на прав път с по-малко трафик. Натисна педала на газта до пода. Адреналинът изостряше рефлексите му зад волана. Тялото му откликваше в пълен синхрон с колата.
Увеличи скоростта и видя червен светофар отпред и низ от стопове на изчакващи автомобили. За да не спира, навлезе в платното за велосипедисти.
Профуча през пролука на кръстовището и продължи напред, като слаломираше край колите и отбиваше при нужда в платното за велосипедисти. Взе завой и се устреми към дълга върволица автомобили. Нямаше изход. Наложи се да прекоси паркинг на бензиностанция, принуждавайки хората да отскачат от пътя му.