Полицаите бяха тръгнали към дома на Мария, но може би нямаше да стигнат навреме.
Мислите му кръжаха трескаво. Питаше се дали Лестър вече е накарал Мария да влезе в колата му и къде ще я отведе.
И дали не я е прострелял.
Нов завой, този път наляво, и за пръв път бе принуден да спре на оживено кръстовище. Удари по волана, после затаи дъх и потегли напред, прехвърляйки се от лента в лента. Друг шофьор натисна спирачки, подминавайки го на сантиметри.
Профучавайки през жилищен квартал, Колин се оглеждаше за деца, домашни любимци и други пешеходци, докато къщите пробягваха край него.
Нов завой. Гумите изскърцаха и задницата на камарото поднесе първо наляво, после надясно. Колин едва удържа волана. От двете страни на улицата бяха паркирани коли и ограничаваха видимостта. Наложи се да забави ход. Пред него мъж и жена бутаха бебешка количка по тротоара. От другата страна на улицата дете и баща си подхвърляха топка. Мъж разхождаше куче на дълга разтегаема каишка.
Още един завой и навлезе в шосето с по-добра видимост. Колин набра скорост, най-после навлизайки в квартала, където живееха семейство Санчес.
Девет минути.
Взе последния завой с максимална скорост и едва не удари синьо камри, наближаващо бързо по средата на пътя. Колин сви инстинктивно надясно. Същото направи и другият шофьор. Камарото поднесе отново, гумите изсвириха. Сърцето на Колин заби като чук в гърдите. Когато колите се разминаха на сантиметри, зърна за миг зад стъклото двама мъже със стреснати лица и ококорени очи. Бяха на косъм. Той стисна здраво волана и овладя колата в последния момент.
Видя улицата на Санчесови и не удари спирачки, докато не стигна до последната пряка.
Обземаше го страх.
Молеше се да не е закъснял.
Свърна по пряката и чу сирени. В огледалото за обратно виждане примигваха сигнални светлини на патрулна кола. Колин почти не забави ход, но патрулната кола го настигаше бързо. Чу високоговорителят да грачи:
— Отбий и спри!
„За нищо на света — помисли си Колин. — Каквото и да ми се случи.“
24.
Мария
Не можеше да откъсне очи от пистолета… и от човека, който го държеше.
Лестър Манинг.
Марголис бе сгрешил. Лестър не беше в клиниката.
Дебнеше я тук. Мисълта я скова. Проследи безпомощно как й взема телефона. Лицето му се разкриви до неузнаваемост.
— Никакво обаждане! — изкрещя и тя подскочи; викът прозвуча пискливо, истерично. — Никаква полиция!
Лестър отстъпи назад. Сетивата й се изостриха и видя ясно всичко — мазната коса, прокъсаното брезентово яке, избелялата червена риза, дрипавите джинси, тъмните дупки на зениците и бързото повдигане и спускане на гърдите му. В главата й се занизаха думи — параноидно разстройство, обострена фаза, натрапчиви заблуди.
И пистолета. Той имаше пистолет.
Родителите й бяха вътре. Серена също. Опасност грозеше семейството й, беше тъмно и нямаше съседи отвън.
Трябваше да побегне още щом го видя, да хукне към вратата и да я заключи отвътре, но тя бе останала като закована на място, сякаш краката й принадлежат на друг човек…
— Знам какво направи! — просъска той.
Думите прозвучаха бързо и почти неразбираемо. Той продължи да отстъпва назад. Телефонът в ръката му просия и зазвъня. Колин. Лестър се сепна и се втренчи в екрана. Натисна бутона за прекъсване на връзката. Телефонът пак просия и зазвъня. Лестър се намръщи и прекъсна отново връзката, говорейки на телефона, сякаш е живо същество:
— Никакво обаждане! Никаква полиция! — После промърмори: — Мисли трезво. Това не е реално. — С разтреперани ръце включи телефона на безшумна вибрация и го прибра в джоба си. — Те няма да дойдат!
„Дано Колин вече да се е обадил в полицията — помоли се тя. — Дано пристигнат бързо. Ще издържа, докато дойдат. Няма да бъда като Кейси. Докосне ли ме, ще крещя и ще се боря с всички сили.“
Но…
Марголис бе споменал, че понякога Лестър се държи нормално; успявал е да работи от време на време. И при първата им среща той бе… странен, но не изглеждаше луд. Може би ще успее да го вразуми. Само да запази спокойствие.
— Здравей, Лестър — подхвана тя, стремейки се гласът й да прозвучи невъзмутимо.
Очите му заискриха; зениците му бяха огромни.
Не, не огромни. Разширени. Дрогиран ли беше?