— „Здравей, Лестър“. Това ли успя да измислиш?
— Искам да знаеш, че съжалявам за Кейси…
— Не, не, не! — извика той. — Не изричай името й. Тя умря заради теб!
Мария вдигна инстинктивно ръце. Очакваше да я нападне, но той отстъпи още една крачка назад. Докато отброяваше секундите, осъзна, че Лестър изглежда не толкова ядосан, колкото… уплашен?
Или на ръба на истерична криза. И за нищо на света не бива да отключва параноята му.
Тя сведе очи. Сърцето й биеше лудешки. Чуваше запъхтяното му дишане. Тишината се проточи. Най-сетне той подсмръкна и каза по-тихо:
— Не.
Дишането му най-сетне се поуспокои и когато проговори отново, гласът му пресекваше, но звучеше по-овладяно.
— Те са в безопасност — кимна към къщата. — Семейството ти. Видях ги през прозорците. Видях и как сестра ти влезе вътре. От теб зависи какво ще им се случи от тук нататък.
По гърба й пролазиха тръпки, но не продума. С усилие на волята той явно се заставяше да си поема бавно дъх. Не откъсваше очи от нейните.
— Дойдох да поговорим. Длъжна си да ме изслушаш. Този път ще ме чуеш, нали, Мария?
— Да.
— Лекарите ми казват, че не е истина — обясни той. — Казвам си, че не е истина. Но после си спомням истината. За Кейси и за мама. За полицията. И какво направиха. И знам, че ти стоиш зад всичко. Лекарите ми казват, че не е вярно и си измислям, но аз знам, че е вярно. Кажи ми! Говориш им за мен, нали?
Тя не отговори и забеляза как жилите по врата му се изопват.
— Безсмислено е да лъжеш. Знам истината.
— Да — отрони тя.
— Пак си говорила за мен на полицаите?
— Да — повтори тя.
— Затова детективът дойде тази сутрин.
„Къде е Колин? — запита се тя. — И полицията.“ Не знаеше докога ще успее да удържи Лестър.
— Да.
Той извърна рязко глава.
— Когато се срещнахме за пръв път, исках да ти повярвам, че ще се постараеш да ни помогнеш и Кейси ще бъде в безопасност. После обаче разбрах, че за теб Кейси е никоя. Просто поредното безлично име. Но тя не беше никоя. Беше ми сестра и твоята работа бе да я защитиш. Но ти не я опази. И тогава…
Той затвори очи.
— Кейси се грижеше за мен, когато мама се чувстваше зле и не можеше да стане от леглото. Правеше ми пилешка супа, четеше ми книжки, гледахме телевизия. Знаеше ли го? Тя не беше никоя. — Той избърса носа си с опакото на дланта и продължи с почти момчешки глас: — Предупредихме те какво ще се случи, но ти не се вслуша. Когато Кейси умря, мама не намери сили да продължи да живее. Самоуби се заради теб. Знаеш ли го? Кажи ми истината.
— Да — призна тя.
— Знаеш всичко за нас, нали, Мария? Знаеш всичко за мен.
— Да.
— И изпрати полицаите при мен след смъртта на Кейси?
— Защото ти ми изпращаше бележки. Заплашваше ме.
— А приятелят ти? Здравенякът в клуба? Видях как се разгневи, когато ти поръчах питието. Искаше да ме нарани, нали?
— Да.
— И тази сутрин ти пак изпрати полицията.
— Защото наряза гумите ми! Защото ме следиш!
— Да.
Той поизправи рамене.
— Това казах на лекарите. Дума по дума. Но те не ми вярват, разбира се. Никой не ми вярва, но ти поне си честна. Знаех, но сега наистина знам. И с цялото си тяло усещам разликата. Разбираш, нали, Мария?
— Не.
— Да.
— Страхът те завладява. Колкото и да се опитваш да се пребориш с него, той те смазва, изцежда живота от вените ти. Както сега. Знам, че се страхуваш от мен. Може би както Кейси се е страхувала, след като я предаде.
Погледна я очаквателно за потвърждение.
— Да.
Той потупа с пистолета по крака си.
— Представяш ли си какво е чувството? Да изгубиш сестра си? И майка си? И да виждаш как хора като теб преследват баща ти? А после мен?
— Не мога да си представя колко ужасно е било.
— _Да! Не можеш!_ — изкрещя внезапно той и в същия момент Мария чу приглушения вой на полицейска сирена.
Лестър наостри слух и по лицето му се изписа разбиране. Погледна отново към Мария.
— Казах ти, че не искам никаква полиция! Никаква полиция! — Гласът му пресекна, удавен в гняв и неверие; той пристъпи крачка към нея. — Няма да се върна _там_! Чуваш ли? _Няма_ да се върна _там_!
Тя отстъпи, вдигнала ръце.
— Добре…
— Те ми причиниха _болка_! — извика той и пристъпи още една крачка към нея; по лицето му избиха червени петна. — Пуснаха ми ток! И ме сложиха в килия с _животни_, които ме пребиха. А те не направиха _нищо_! Всички ми се присмиваха, сякаш това е игра! _И знам кой ги накара да ме измъчват!_