И може би не трябваше да спира със свистящи гуми зад втората полицейска кола, вече паркирала пред дома на Санчесови. И може би не биваше да щурмува вратата, когато полицаите, запътили се към нея, му изкрещяха да остане на място. Ако бе постъпил другояче, полицаите вероятно нямаше да извадят оръжията си, а той да се моли да не стрелят по него.
Погледнато положително, всъщност не докосна и с пръст полицаите. След като разби с ритник вратата обаче, те не бяха в настроение да го изслушат, когато се опита да им обясни за необитаемата къща и за парка — местата, накъдето Лестър вероятно бе побягнал. И четиримата бяха твърде вбесени. Обвиниха го в опасно шофиране с превишена скорост и в неподчинение на служителите на реда. Обясниха му, че няма да му се размине с глоба. Арестуваха го, което означаваше, че съдебното споразумение ще бъде преразгледано и вероятно отменено.
Адвокатът му несъмнено щеше да оспори решението, но сигурно щяха да информират съдията, постановил решението — справедлив и разумен човек, който обаче даде кристално ясно да се разбере какво се очаква от Колин. Като се добави фактът, че Марголис ще настоява да го въдворят за постоянно сред опасните насилници, съдбата му бе повече от предвидима.
Затвор.
Не се страхуваше да го заключат. По принцип се справяше добре в места с правила и строг порядък, макар и без свобода. Знаеше как да си гледа своята работа, да отвръща поглед при нужда и да си държи езика зад зъбите, а след известно време всичко навярно щеше да се превърне в рутина. Щеше да оцелее, да го пуснат и да започне наново. Но…
Мария нямаше да го дочака и нямаше да стане учител.
Не искаше да мисли за това. Ако можеше да върне лентата назад, пак би постъпил така. Преследвачът на Мария се появява с оръжие? Трябва да я спаси. Чисто и просто. Как би могъл да предвиди, че Лестър ще изчезне яко дим?
Ако го бяха послушали, полицаите вече щяха да са го заловили. Изгубиха обаче ценни минути, докато закопчаваха белезниците на Колин, декламираха му правата и едва след като се успокоиха, най-сетне разпитаха Мария, която им разказа малко несвързано историята си. После дадоха думата на Феликс, който каза, че не възнамерява да повдига обвинение за разбитата врата и откъртената рамка. И Серена, и Кармен плачеха през цялото време. Твърде късно двама от четиримата полицаи тръгнаха с едната патрулна кола да търсят Лестър. После, след като молбите й да освободят Колин удариха на камък, Мария го изненада, настоявайки да извикат детектив Марголис.
Колин затвори очи с надеждата детективът да се окаже зает.
След миг един от полицаите съобщи, че Марголис пътува насам.
Щеше да остане очарован. Несъмнено щеше да го възнагради със самодоволна усмивка и с реч „Предупреждавах те какво те чака“. Сигурно вече репетираше в колата.
И все пак Колин не съжаляваше. Мария и семейството й бяха невредими и единствено това имаше значение. Както и да спрат Лестър. Мария обясни на полицаите как се разгневил, щом чул сирените. Дотогава обаче успявала да го усмирява, като му говорела. Или по-точно изслушвала налудничавите му мисли и се съгласявала с него. Но следващия път? Толкова лесно ли ще се поддаде Лестър? Или просто ще я сграбчи и ще я отведе някъде, където полицията няма да ги открие?
Призля му при тази мисъл и му се прииска да се срита, задето не е проверил сам клиниката. Как се бе измъкнал Лестър? Щом тази сутрин бе изпаднал в криза при появата на детектива, защо не го бяха задържали насила? Или вече не правеха така?
Тревожеше го и друго — как Лестър бе разбрал, че Мария ще е тук. Вероятно е проверил в кантората и в апартамента й и е видял, че я няма, но…
От главоблъсканицата го изтръгнаха първо фарове, после бръмчене на паркираща кола. Двигателят замлъкна, отвори се врата и след секунда се захлопна.
Марголис.
* * *
— Имаш ли чувството, че Коледа е подранила? — попита детективът, клекнал до него. Щом влезе, Марголис се насочи първо към Мария, но видя Колин на пода, закопчан с белезници, и буквално доприпка при него. — Защото за мен май е дошла.
Колин не продума. Каквото и да кажеше, щеше да се обърне срещу него.
— Тъкмо отивам да хапна, представи си, на десетина минути оттук, но ми се обаждат да дойда спешно. И кого заварвам? Старата си дружка Колин? Признавам, че отдавна не съм те виждал да изглеждаш толкова добре. — Колин забеляза отражението на усмивката му в излъсканите му до блясък обувки. — Какво направи? Счепка се с приятелката си? Нахвърли се срещу мама и татко, когато се опитаха да се намесят? Или срещу полицаите, докато те усмиряваха? — Марголис изплю клечката за зъби и тя падна опасно близо до лицето на Колин. — Изплюй камъчето. И бездруго ще разбера.