— А нарязаните гуми?
— Призна ли? — попита отново Марголис.
— Не, но…
Марголис въздъхна.
— Знам колко е мъчително за теб, но наистина се опитвам да ти помогна. Търся основание за арест със сериозни обвинения, за да остане заключен.
— Добре тогава. Сгреших. Сега си спомням, че насочи пистолета към мен. През цялото време ме държеше на мушка.
Марголис повдигна вежди.
— Променяш версията си?
— Коригирам я.
— Добре — кимна той. — Но преди да тръгнем по този път, трябва да разбереш, че цялата ситуация вероятно е по-сложна, отколкото предполагаш.
— В какъв смисъл?
— Не мога да уточня. Разследването не е приключило. Засега е достатъчно да знаеш, че проучвам други вероятности.
— Други вероятности? — учуди се Колин.
Мария го погледна въпросително, после пак обърна глава към Марголис точно когато някой почука на вратата. Един от полицаите, отишли да търсят Лестър, надникна в стаята. Марголис се извини и излезе. След минута се върна при Мария и семейството. Влязоха и другите двама полицаи и застанаха до вратата.
— Не са успели да го намерят — каза детективът. — Обиколили са два пъти квартала, говорили са със съседите отвън. Никой не го е виждал.
Колин отвори уста, но размисли и замълча. Марголис го забеляза.
— Нещо ти хрумна?
— Питах се дали са проверили парка. И къщата зад тази.
— Защо? — намръщи се Марголис.
Колин сподели разкритията си, както и подозренията си за безлюдната къща и шпионажа на Лестър. Спомена и къде според него той паркира колата си. Призна, че е посещавал квартала късно нощем и рано сутринта и е проучвал автомобилните табели. Родителите на Мария пребледняваха все повече, а непроницаемите очи на Марголис не се откъсваха от него.
— Казваш ми го чак сега? Че през цялото време си играл на частен детектив?
Колин кимна към полицаите.
— Когато ме арестуваха, им обясних къде може да е избягал Лестър. Не ме изслушаха.
В стаята се възцари тишина. Един от полицаите пристъпи тежко от крак на крак.
— Но той не тичаше към парка — обади се тихо Серена. — Нито към къщата.
— Моля? — погледна я Марголис.
— Паркът е на няколко пресечки в онази посока. — Серена махна към кухнята. — А ако не е искал да заобиколи по далечната пряка, не е тичал и към празната къща. Бягаше в обратната посока.
Марголис поразмисли, после размени шепнешком няколко думи с полицаите и двама от тях излязоха от стаята. С половинчасово закъснение, каза си Колин.
Марголис се върна при Мария.
— Ако Лестър е дошъл тук с кола и след като няма регистриран автомобил на негово име, полицаите ще проверят дали има откраднати коли и можем ли някак да ги свържем с него. Възможно е, разбира се, Лестър просто да е избягал, но важното сега е да се уверя, че си в безопасност. Ще се връщаш ли в апартамента си?
— Ще остане при нас — заяви Феликс. — Серена също.
Детективът посочи над рамото си.
— Вратата е разбита.
— Имам дъски в гаража. Ще я укрепя. А утре ще я поправя.
— Имате ли аларма?
— Да, но не я използваме често.
— Тази нощ я включете. Заковете вратата и спуснете щорите за всеки случай.
— А полицейска охрана? — попита Серена. — Ще остане ли някой в къщата?
— Няма начин — отговори Марголис. — Изберете си причина — орязан бюджет, недостатъчна жива сила, лимит на извънредните смени, няма ограничителна заповед. Ще се обадя обаче на началника и ще уредя патрулната кола да минава през час-два.
— Ако Лестър се върне?
— Не мисля, че е вероятно.
— Защо?
— Защото се страхува от полицията, а сигурно ще предположи, че тук има полицаи.
— Освен ако не е луд и му е все едно — уточни Мария.
— Избягал е по-рано — каза Марголис, но явно осъзна колко неубедителен е доводът му и продължи: — Знам, че си уплашена и разстроена. Ще се погрижа патрулът да обхожда квартала през час. А и кой знае. Може да им провърви и да го заловят. Ще го доведат в ареста, ще го тикна в стаята за разпити и ще видим накъде ще задуха вятърът. Утре ще подадеш молба за ограничителна заповед и следващия път, когато те доближи, ще го задържим. И няма да се измъкне.
Колин видя как по лицето на Мария пробягват противоречиви чувства. Тя погледна към полицаите до вратата и си пое дълбоко дъх.
— Може ли да поговорим насаме?
След известно колебание Марголис кимна и махна на полицаите да излязат. Серена и родителите й се оттеглиха в кухнята и Мария подхвана с въздишка: