— Ще ми се да ти бях видяла лицето!
— Не беше красиво.
— Но си тук, невредима и непокътната — напомни й Серена. — Радвам се дори само заради възможността и занапред да попиваш мъдростта ми.
— Наистина трябва да поработиш върху самооценката си — посъветва я кисело Мария.
— Сериозно, радвам се, че се върна в града. Тези обеди щяха да са ужасни, ако те нямаше. Като си тук, мама и татко имат и за кого другиго да се безпокоят.
— Доволна съм, че извличаш полза от мен.
— Оценявам го. А и ще се опознаем по-добре.
— Винаги сме се познавали добре.
— Замина в колежа, когато бях на десет.
— Връщах се вкъщи почти всеки уикенд и прекарвах тук всяка ваканция.
— Вярно. През първите две години ти липсвахме толкова, че плачеше през целия уикенд.
— Беше ми трудно да съм толкова далеч от дома.
— Защо според теб постъпих в местния колеж? В това отношение съм умница като теб.
— Умница си. Вероятно ще получиш стипендия, забрави ли?
— Не съм умна като теб. Но няма проблем. По-лесно ще си намеря мъж — не че в момента ме вълнуват сериозните връзки. Но ако искаш, ще се оглеждам за някой подходящ за теб. Непрекъснато се запознавам с момчета.
— Колежани?
— Някои предпочитат по-зрели жени.
— Не си в ред.
— Не знам… Имам добър вкус.
— Имаш предвид Стив?
— Излизаме отскоро. Още не е сериозно. Но ми изглежда мило момче. Даже работи като доброволец в „Хуманно общество“. В неделя помага при осиновяването на домашни любимци.
— Харесваш ли го?
— Искаш да кажеш… много? Или нормално?
— В основното училище ли се върнахме?
Серена се засмя:
— Още не съм сигурна как се чувствам. Но той е симпатичен, което ми дава повече време да разбера.
— Кога ще се запозная с него?
— Ммм… да видим как ще се развият нещата. Защото ако ти се запознаеш с него, мама и татко също ще поискат да се запознаят с него и тогава ще изпусна съвсем конците. Независимо какво ще последва, той ще си помисли, че намирам отношенията ни за сериозни, а за разлика от теб съм твърде млада да се обвързвам трайно.
— И аз не искам да се обвързвам трайно.
— Може би. Но определено имаш нужда да ходиш на срещи.
— Ще престанеш ли?
— Добре де, добре. Няма нужда да ходиш на срещи. Трябва просто да ти провърви.
Мария не си направи труда да отговори и Серена се разкикоти.
— Докоснах тънка струна, а? — изчурулика тя. — Както и да е. Какви са ти плановете за днес? След като си тръгнем оттук? Пак ли ще гребеш?
— Вероятно.
— Сама?
— Освен ако не поискаш да опиташ пак.
— Изключено. Още не разбирам защо ти харесва толкова. Не е като танците. Скучно е.
— Добро раздвижване е. И успокоява.
— Не казах ли точно това? — попита Серена.
Мария се усмихна.
— А ти? Какво ще правиш?
— Ще се наспя добре. После ще импровизирам.
— Надявам се да си намериш занимание. Истинска загуба ще е да пропуснеш дивата неделна нощ.
— Хайде, хайде… завистта е гадно нещо. — Серена посочи прозорците. — Татко най-сетне се върна, а аз умирам от глад. Време е да хапнем.
* * *
По-късно, докато Серена спеше дълбоко, Мария гребеше на Масънбъро Саунд — любимото й място през почивните следобеди. Масънбъро Айлънд бе най-големият бариерен остров по южния бряг на щата и понякога тя заобикаляше откъм атлантическата му страна, но най-често предпочиташе кристалните води на мочурището. Както винаги животинският свят я очарова. През първия час във водата видя орли рибари, пеликани и бели чапли и засне добри снимки, поне според нея. През юни, за рождения си ден, се бе поглезила с висококачествена водоустойчива камера и не съжаляваше, макар все още да изплащаше вноските по кредита. Едва ли щяха да публикуват снимките й в „Нешънъл Джиографик“, но няколко бяха достатъчно сполучливи да ги окачи на стената в апартамента си — разумна декорация всъщност, защото едва си позволяваше и наема за жилището.
Тук обаче й беше лесно да мисли за тези неща, без непременно да изпитва безпокойство. Започна да гребе, след като се върна в Уилмингтън, но гребането й въздействаше по същия начин, както танците навремето. Вече умееше да пази равновесие без никакво усилие и плавният ритъм на веслата премахваше стреса. Обикновено след няколко минути във водата я изпълваше оптимизъм, че всичко е наред и светът е безоблачен. Топлото, отпускащо сияние започваше от врата и раменете й и се разпростираше по цялото й тяло. Под топлия душ, след като се върнеше вкъщи, вече се чувстваше готова за поредната седмица в кантората. Серена грешеше за гребането. Не беше скучно, напротив — отразяваше се отлично на душевното й здраве, а и, честно казано, на фигурата й. През последната година заякна на места, които дори не предполагаше, че могат да се променят, и се наложи да прекрои костюмите си, защото й станаха широки на талията и хълбоците.