— Какво ще стане с Колин?
Детективът погледна към него.
— Как какво?
— Надявах се да убедиш полицаите да го пуснат. Да го глобят за превишена скорост, вместо да го арестуват.
Марголис повдигна смаяно вежди.
— И защо? Казаха ми, че е карал със сто километра в час в жилищен квартал. Едва не се е сблъскал челно с друг автомобил на няколко преки оттук. Отказал е да спре, когато са му сигнализирали. — Поклати глава. — После не се е подчинил на полицаите да остане на място и е създал критична ситуация.
— Бях в опасност. И ти би направил същото, ако твой близък е в беда.
— Редно е било да остави полицаите да си свършат работата. А скоростта, с която е шофирал, е изложила на опасност живота на други хора.
— Лестър имаше пистолет, за бога!
— Още една причина да не пречи на полицаите.
— Не е справедливо. Знаеш го! — извика Мария, загубила самообладание. — Ще го изпратиш в затвора за превишена скорост?!
„Не беше само това — помисли си Колин. — Полицаите ме видяха през последните две минути на пътя.“
— Той е направил своя избор — отсече Марголис. — Не забравяй, че се е наложило полицаите да извадят оръжия. Можеше да пострадаш. Семейството ти — също.
— Щом разбра, че съм в безопасност, той се остави доброволно да го задържат. Не повиши глас, не оказа съпротива. Наистина ли искаш да съсипеш живота му? Защото е бързал да ме спаси?
— Не съм го арестувал аз — сви рамене Марголис.
— Не си. Но имам чувството, че ще те послушат. — Тя скръсти ръце, за да срещне погледа му. — Знам, че не вярваш на Колин, и мислиш, че мястото му е в затвора. И ако беше оказал съпротива на полицаите или бе направил друга глупост, нямаше да те моля да се намесиш. Но той не направи нищо подобно, а ти не ми изглеждаш твърдоглав и отмъстителен. Моля те…
Невъзможно дълго се проточиха секундите, през които Марголис я гледаше, без да помръдне. После безмълвно тръгна към вратата.
* * *
Пет минути по-късно Колин стоеше до канапето и разсеяно разтриваше китките си, където белезниците ги бяха протрили.
— Благодаря, че ми помогна — каза той.
— Няма защо.
— Още не мога да повярвам, че те послуша.
— Аз мога. Знаеше, че е правилно да постъпи така. А и полицаят, който те арестува, не възрази. След като чу цялата история, решимостта му да те затвори зад решетките изглежда се изпари.
Колин посочи вратата:
— Съжалявам. Ще платя щетите.
— На татко му е все едно. Твърде е ядосан, че Лестър е шпионирал семейството, та да се ядосва за вратата.
— Да помогна ли да я укрепим?
Тя кимна и го поведе към гаража. Върнаха се с дъски, чук и пирони. Мария държеше дъските, а той ги сковаваше. Когато приключиха, пристъпи към него, прегърна го дълго и се отдръпна.
— Какво ще правиш сега?
— Ще се обадя в бара. Ще кажа на управителката къде съм и ще разбера дали са ме уволнили. После ще стоя на пост на улицата. Искам да съм тук, ако Лестър се появи.
Тя кимна.
— Какво имаше предвид Марголис, когато каза, че разследва други възможности? Лестър призна за почти всичко…
Той сви рамене.
— Нямам представа. Приятелят на Кейси може би? Марк Аткинсън? Понеже е изчезнал от хоризонта.
Колин разказа малкото, което бе научил по-рано.
Феликс влезе в дневната, придружен от Кармен. Кармен подаде на Колин чаша вода с лед, а Феликс огледа как е сковал вратата.
— Съжалявам — каза Колин сконфузено. — Казах на Мария, че ще платя щетите.
Баща й кимна.
— Добра работа. Солидна. — Пристъпи към Колин и го погледна. — Искам да ти благодаря, че се притече на помощ на Мария. И се обади в полицията.
— Няма защо.
Кармен застана до Феликс. Зад тях Колин виждаше Серена в кухнята, която очевидно слушаше внимателно.
— Когато се запознахме, не те прецених правилно — продължи Феликс. — Мария ме увери, че с теб се чувства сигурна. Сега разбирам защо.
При тези думи Мария хвана ръката на Колин.
— Казал си на Мария, че ще стоиш отвън на пост през нощта. В случай че Лестър се върне.
— Да.
— Това не ми харесва.
Колин го погледна.
— Ще останеш вкъщи. Като наш гост.
Мария стисна леко ръката му.
— Добре — усмихна се той.
* * *
Колин кръстосваше дневната. Надничаше през завесите на прозореца отпред, после през кухненските прозорци.