Никаква следа от Лестър.
Марголис спази дадената дума — патрулната кола мина край къщата четири пъти; два пъти, докато всички от семейството все още бяха будни, и още два пъти, след като си легнаха. Мария остана при Колин най-дълго — до един. Преди да се оттегли, Феликс му каза, че ще стане в четири и ще поеме дежурството, за да му даде възможност да поспи.
Затишието настъпи като благословия за Колин, позволявайки му да осмисли случилото се вечерта. Все още въпросите бяха повече от отговорите, понеже всичко изглеждаше объркано. Ако например Лестър наистина се заблуждаваше, че Мария го преследва, страхът би следвало да го държи далеч от нея, а не да го привлича постоянно към нея.
Но нали Лестър бе признал, че я е дебнел?
И защо Марголис каза на Мария, че разследва различни възможности?
Измъчваха го и други въпроси — защо Лестър бе признал за цветята и за питието, но не и за нарязаните гуми. Наистина ли бе дошъл дотук с кола и откъде я беше взел? Ако бе оставил колата до парка, а бе избягал в обратната посока, защо полицаите не го откриха? И отново, как Лестър бе разбрал, че Мария ще бъде в къщата на родителите си, след като самата тя бе забравила рождения ден на майка си?
Колкото повече научаваше, толкова по-объркан се чувстваше.
— Изнервяш ме — каза Мария. — И прокопа улей в пода.
Колин се обърна и я видя в коридора, облечена в пижама.
— Събудих ли те?
— Не. Успях да поспя.
— Колко е часът?
— Минава три. — Мария седна на дивана и му махна с ръка да отиде при нея. Колин седна на дивана и я прегърна, а тя облегна глава на рамото му. — Искаш ли да поспиш?
— Остава само час, докато стане баща ти.
— Не мисля, че спи. Сигурно се върти и се мята като мен. — Целуна го по бузата. — Радвам се, че си тук. Родителите ми също се радват. Преди да си легнат, ми се извиниха, че досега са се отнасяли така към теб.
— Няма за какво да се извиняват. Проявиха великодушие. Особено за разбитата врата.
Тя сви рамене.
— Честно казано, беше грандиозно. Вратите обикновено задържат хората навън, но тази не успя дори да те забави. Присъствието ти успокоява мама и татко.
Той кимна. През процеп между завесите струеше лунна светлина, къпейки дневната в сребристо сияние.
— Исках да ти кажа, че си се справила удивително с Лестър. Малцина биха запази спокойствие в подобно положение.
— Не бях спокойна. Бях ужасена. Затворя ли очи, виждам лицето му. И беше толкова… странно. Имах чувството, че се страхува от мен повече, отколкото аз от него, макар той да държеше пистолета.
— И аз не разбирам.
— Дано полицаите да го открият. Неприятна ми е мисълта, че е някъде там. Следи ме, наблюдава ме, крои планове и се крие. Каква ще е ползата от ограничителната заповед, ако не му я връчат? А ако се появи отново преди това? Мислех да напусна града, но ако той ме проследи някак? Искам да кажа, дори аз не знаех, че ще бъда тук тази вечер. Как е разбрал той? И как е разбрал, че ще бъда в клуба?
— И аз се питах същото.
— Е? Какво да направя? Искам най-накрая да се почувствам… в безопасност.
— Имам идея. Малко странна, но…
— Но?
Той й обясни.
26.
Мария
Мария, която беше заспала на дивана, усети как Колин я целува за довиждане. Прошепна й, че ще се върне в осем, и излезе през вратата на гаража. Чудно, но тя успя да поспи още час-два, преди да я събудят домашните шумове.
Тя разказа на семейството плановете на Колин. Те я изслушаха изненадани. Родителите й предпочитаха да остане при тях, за да я наглеждат, но разбираха доводите на Колин и приеха решението й. Помолиха я само да им се обажда.
Колин се върна към осем с мобилен телефон с предплатена карта и последва Мария до апартамента й. Тя се изкъпа, сложи си джинси, бяла тениска и черни мокасини. Взе си най-необходимото за една нощ извън дома и в девет отидоха в съда, където попълни документите за ограничителната заповед. Марголис спази обещанието си — чиновникът каза, че съдията ще я подпише, преди да влезе в съдебната зала.
Мария изпрати съобщение на Марголис с номера на предплатената карта и го помоли да я държи в течение за напредъка по случая с Лестър Манинг.
За нейна изненада той й се обади след по-малко от половин час и поиска да се срещнат.
— На две пресечки от съда има кафене. Там ще поговорим на спокойствие — отсече без повече обяснения.