Тя се чувстваше добре, че е подала молбата за ограничителната заповед и е приела идеята на Колин. За пръв път действаше, вместо просто да реагира. Нямаше гаранция, че ще успеят да връчат заповедта на Лестър, но фактът, че е поела инициативата, й вдъхваше увереност.
В кафенето двамата с Колин седнаха на маса в ъгъла, за да наблюдават входната врата.
Половин час по-късно Марголис влезе и веднага ги видя. Докато заобикаляше масите, Мария забеляза как бицепсите му изопват ръкавите на овехтялото му сако. Явно и Марголис прекарваше доста време във фитнеса.
Той спря до касата, поръча чаша кафе и седна срещу двамата. На Мария й се стори, че в погледа му към Колин долавя по-малко враждебност от обикновено.
Или си въобразяваше.
— Някакви проблеми с ограничителната заповед?
— Не — отговори Мария. — Благодаря за помощта. Беше ясно, че ме очакват.
Той кимна.
— Днес съдия Карсън ще гледа дела в залата. Запознах асистента му със случая, за да не се бавим. Ако не се свържат с теб, звънни ми.
— Разбира се.
Келнерката донесе кафето на Марголис. Той я изчака да се отдалечи и продължи:
— Как мина снощи?
— Не спах добре — призна тя. — Но поне Лестър не се появи.
Детективът кимна.
— Проверих тази сутрин. Патрулите също не са го забелязали. Но няма да се крие дълго. Хора като него се набиват на очи и смущават хората. Все някой ще го забележи и ще ни сигнализира.
— Ако е в града — каза Мария. — Възможно е да се е върнал в Шарлот. Или бог знае къде другаде.
— Със сигурност не е в болницата. Проверих сутринта. Няма и помен от него. Помолих и приятеля си да мине край къщата на Манинг. Няма го и там.
Мария кимна.
— Уведомих обаче шерифството. Не възразяват да връча ограничителната заповед на Лестър, щом го открием. Това всъщност е добра новина. Невинаги е толкова лесно. Не бих искал Лестър да се появи и да пропуснат възможността, защото няма шерифи на разположение.
— Какъв е планът всъщност? — попита тя. — Да чакаме, докато се покаже?
— Не съм сигурен, че има друга възможност. Опитвам се да извлека най-доброто от неизгодната ситуация.
— Затова ли поиска да се срещнем? Да ми кажеш, че не можете да го откриете?
— Не. Натъкнах се на интересна информация и трябва да я обсъдим.
— Нали нямаше право да разгласяваш сведения за разследването?
— Да — съгласи се детективът. — Затова ще спестя част от разкритията. Искам да говоря с теб обаче, защото се нуждая от помощта ти.
— Защо?
— Защото колкото повече се задълбочавам в тази ситуация, толкова по-неясна ми изглежда. Надявам се да ми помогнеш да сглобя картината.
„Добре дошъл в моя свят“ — помисли си Мария.
Марголис продължи:
— Относно снощните събития. Казах ти, че търся евентуални нарушения на закона за оръжията. Но както всичко друго в този случай, очевидното се оказва подвеждащо. Да започнем със следното — Лестър няма разрешително да притежава оръжие и не е купувал оръжие по законния ред. Реших, че това е чудесна новина за теб. Ейвъри Манинг обаче има разрешително за пистолет, купен преди около година.
— И?
— Проблемът е, че Лестър и Ейвъри, баща и син, живеят на един и същи адрес. Не е незаконно да вземеш назаем нечие оръжие, ако за него има разрешително. Така че мога да повдигна обвинения само със съгласието на Ейвъри Манинг. Има и други усложнения обаче.
— Например?
— Тази сутрин Ейвъри Манинг ме посети. — Помълча, преди да продължи: — Затова закъснях, между впрочем. Реших, че е по-добре да поговоря с него, преди да обсъдя положението с вас. И историята се заплете.
— Как?
— Възможно е оръжието да не е било истинско.
— Моля?
Марголис взе лъжичката и разбърка кафето, преди да продължи:
— Да започнем отначало. Сядаме и първата ми мисъл е, че доктор Манинг изглежда ужасно. Обяснението не закъсня — оказа се, че е пътувал от Тенеси. Беше разтревожен. Унищожи цял пакет с дъвки, докато разговаряхме. Лапваше ги и ги изплюваше една след друга. Не понечи да контролира разговора, което е учудващо с оглед на твоето описание. Както и да е. Попитах го какво го води при мен и той веднага ме осведоми, че Лестър е напуснал „Плейнвю“. Опасявал се, че синът му може да те навести. Помоли ме да те предупредя да се обадиш в полицията, ако се появи. Параноята на Лестър била в обострен стадий, макар от години да се борел с нея и прочее, и прочее. Същите неща, които вече ми беше казал.