Выбрать главу

— Но нали до вчера не знаеше, че синът му е в клиниката?

Марголис отпи от кафето.

— От клиниката му се обадили, щом установили, че синът му е изчезнал. Той бил човекът за връзка при спешни случаи. Лестър пропуснал среща със социалния работник и персоналът го търсил два часа из болницата. Решили, че вероятно е напуснал. Тогава се обадили на доктор Манинг.

— Как е възможно да изчезват пациенти на психиатрична клиника? Не ги ли наблюдават?

— Според доктор Манинг Лестър постъпвал там често. Познавал режима и персонала. Администраторът също подчерта, че нямало основание да не се доверяват на Лестър. Постъпил доброволно и за пръв път се случвало да избяга. Предполагат, че се е измъкнал през свободното време. После или е използвал чужда кола, или някой го е докарал до Уилмингтън. И очевидно е имал оръжие, оставено някъде по пътя. — Той сви рамене. — Параноик е все пак.

— Щом доктор Манинг е искал да ме предупреди, защо не ти се е обадил веднага, след като е разбрал?

— Обадил се е — изражението на Марголис й подсказа, че е изненадан не по-малко от нея. — Снощи ми е оставил гласово съобщение, но за съжаление успях да го чуя едва тази сутрин след срещата ни. Но не съм сигурен доколко щеше да помогне. Обаждал се е, след като Лестър вече е бил при теб.

Мария кимна.

— Както и да е. Казах на доктор Манинг, че Лестър не само се е появил пред дома на родителите ти снощи и те е причакал, но е имал и оръжие. Доктор Манинг се притесни още повече. След като се поуспокои, настоя, че е невъзможно пистолетът на Лестър да е бил истински.

— Логично.

— И аз си помислих така.

— Попитах го защо е толкова сигурен. Обясни ми, че притежава само две оръжия — стара пушка, която имал от дете и вероятно била повредена, и пистолет, който държал в заключен сейф в багажника на колата си. Добави, че никога не го оставя в къщата, където Лестър може да се добере до него.

— Знам какво видях!

— Не се съмнявам, но нека довърша. Доктор Манинг ми каза, че Лестър имал пистолет със сачми. Купил му го, когато бил тийнейджър. Прибрали го в кашон на тавана, където държали и други вещи на Лестър. Предположи, че синът му го е взел оттам. Искам да те попитам възможно ли е Лестър да е носел пистолет със сачми?

Мария се опита да си спомни пистолета, но подробностите й се губеха.

— Не знам — призна тя. — На мен ми се стори истински.

— Нищо чудно. Същият цвят, същият размер. Било е тъмно, страхувала си се. Кой знае? Но това вероятно обяснява защо Лестър не го е вдигнал. Предполагал е, че ще забележиш твърде малкото дуло.

Мария се замисли. После поклати глава.

— Това не доказва, че пистолетът на Лестър не е бил истински. Възможно е да го е купил на старо. Или от улицата.

— Вярно — съгласи се Марголис. — Не изключвам нищо.

— И откъде знаеш, че доктор Манинг не те е излъгал за своя пистолет?

— Защото ми го показа след разговора. Видях го в сейфа в багажника му. — Мария не продума и той продължи: — Има и нещо друго.

— Какво?

Марголис извади от папката формуляр за постъпване в психиатричната клиника „Плейнвю“. Плъзна го по масата към Мария.

— Лестър Манинг е бил в болницата в нощта, когато са нарязали гумите ти. Получих го по факса тази сутрин. Вижда се датата, когато са го приели в клиниката.

Тя се взря скептично в документа пред нея.

— Сигурен ли си, че не е подправен?

— Да. Доктор Манинг го изиска в мое присъствие и факсът пристигна след няколко минути направо от болницата.

— Не е ли възможно Лестър да се е измъкнал тайно? Както вчера?

— Не и през онази нощ. Според картоните им е бил в стаята си до сутринта. Персоналът го е проверявал през няколко минути. — Марголис замълча и отпи глътка кафе. — Това е една от причините да поискам да се срещнем. Ако някой друг е нарязал гумите, кой може да е? Зададох този въпрос на доктор Манинг и той ме посъветва да проуча Марк Аткинсън.

— Защо?

— Защото според него Марк Аткинсън вероятно се опитва да натопи Лестър.

— Не звучи логично.

— Може би… освен ако Марк Аткинсън не е познавал Лестър и не е имал мотив. А се оказва, че случаят е точно такъв. Лестър запознал Кейси с Аткинсън.

Няколко секунди Мария мълча, докато осмисли чутото.

— Лестър и Аткинсън са се познавали? — отрони най-сетне.

— И двамата са работили във фирмата за почистване. Според доктор Манинг след смъртта на Кейси двамата се скарали. Лестър обвинил Аткинсън, че не е успял да защити Кейси, когато Лос я отвлякъл, нарекъл го страхливец и двамата се сбили. Случаят не е документиран, но това не значи нищо. При подобни разпри обикновено не алармират полицията. Накратко, според доктор Манинг Аткинсън се вбесил.