— Сигурен ли си, че казва истината?
— Няма как да съм сигурен за свадата. Но е вярно, че Лестър и Аткинсън са работили заедно. След вчерашния ни разговор се обадих пак на майката на Аткинсън, после на контрольор във фирмата. Това имах предвид, между другото, когато споменах, че проучвам други възможности. Защото ненадейното изчезване на Аткинсън ми се стори подозрително от самото начало. Бих приел версията, че е хукнал да се срещне с жената на мечтите си и прочее — мъжете са склонни да изглупяват — но да не се обади нито веднъж на майка си или на приятелите си? Да й изпраща писма, напечатани на компютър? Точно когато с теб започват да се случват произшествия? Изглежда съмнително.
— Все още не разбирам защо Аткинсън ще ме преследва? Както ти казах, дори не съм го виждала.
— Възможно ли е да ти е ядосан по същата причина? Да те обвинява, че Лос се е измъкнал от затвора и е убил Кейси?
— Може би — отвърна колебливо Мария. — Но… ме преследва Лестър. Той ми е изпратил цветята и е поръчал питието. Той се появи пред къщата на родителите ми снощи.
— Именно — съгласи се Марголис. — И затова ме усъмни, че доктор Манинг греши за отношенията между Аткинсън и Лестър. Ако е прав и Аткинсън наистина се опитва да натопи Лестър, как го е накарал да заиграе по свирката му? Особено снощи? Има обаче и други възможности. Първо, Лестър да е разбрал, че Аткинсън те преследва и да е решил да се включи. Това, разбира се, повдига въпроса как Лестър е разкрил плановете на Аткинсън и пак попадаме в задънена улица. Има обаче и втора възможност.
Мария погледна към Марголис, почти уплашена какво ще чуе.
— Ами ако Лестър и Аткинсън действат заедно? И взаимно си осигуряват алиби? — предположи детективът.
Мария мълчеше, опитвайки се да осмисли въпросите му.
— Знам, че ти звучи налудничаво. И на мен ми звучи така. Но от трите обяснения единствено това изглежда вероятно.
— Все още недоумявам защо смяташ, че Аткинсън е замесен. Може би Лестър е накарал някой бездомник или дете да ми нареже гумите и да остави бележката, защото е знаел, че има сигурно алиби. Всичко друго по-скоро подсказва, че Лестър действа сам.
— Не всичко — поправи я Марголис. — Проверих регистрациите на колите край парка, както предложи Колин. И едната се оказа сериозен червен флаг.
— Защо?
— Защото е регистрирана на името на Марк Аткинсън.
* * *
— Как ти се струва? — попита Мария, след като Марголис си тръгна. — Дали Лестър и Аткинсън действат заедно?
— Не знам — призна Колин.
Тя поклати глава.
— Лестър е сам. Сигурна съм. — Дори на нея думите й прозвучаха, сякаш иска да убеди себе си. — И ако действат заедно, защо колата на Аткинсън е край парка? Как са избягали? Лестър няма кола.
— Вероятно е откраднал, както предположи Марголис снощи.
Тя пак поклати глава.
— Объркана съм. Положението е като руска матрьошка. Отваряш едната кукла, от нея изскача друга и така до безкрайност. Какво да правя сега? Ако детективът открие улики срещу Аткинсън, нова ограничителна заповед ли ще искам?
— Възможно е да се наложи.
— А ако не успеят да намерят и Аткинсън? Дори майка му не знае къде е. Каква ще е ползата от ограничителната заповед, ако не могат да му я връчат?
Той не отговори, но усети, че не е необходимо. Мислите на Мария продължаваха да се лутат, а думите да се изливат една след друга.
— Бог знае къде е Лестър, но положението е същото. Ограничителната заповед е безполезна, ако не могат да го открият.
— Ще го открият.
— Как?
Колин я хвана за ръката.
— Мисля, че в момента е най-добре да се придържаме към плана, особено след като е възможно да са двама.
— Защото е по-лесно да ме следят?
— Да. И защото докато разберем какво наистина става, можем да се съсредоточим единствено върху безопасността ти.
* * *
Оставиха колата на Мария пред апартамента й и поеха към търговски център „Индипендънс“ с камарото на Колин. Избраха заобиколен маршрут по странични улици и внезапни завои. И двамата не забелязаха някой да ги следи, но не искаха да поемат рискове.
В мола четирийсет минути обикаляха ръка за ръка из различни магазини. От време на време се връщаха и оглеждаха лицата на хората зад тях, но Мария не бе сигурна каква полза ще им донесе това. Знаеше как изглежда Лестър, но Аткинсън бе загадка. Сутринта Колин включи компютъра й, влезе в Пинтерест и й показа снимката му в раздела за издирвани лица. Тя я разгледа съсредоточено, чудейки се доколко е реалистична. Той имаше обикновено лице, което лесно би се смесило с тълпата, а нищо не му пречеше да промени цвета на косата си. Или да си пусне мустаци, или да си обръсне главата. През цялото време предположенията на Марголис се преследваха в ума й.