Аткинсън се опитва да натопи Лестър. Лестър се опитва да натопи Аткинсън. Лестър и Аткинсън действат заедно. Или Лестър работи сам, а Аткинсън е избягал с момиче и в този случай колата е просто съвпадение?
Кой знае? Всяка възможност, анализирана по пътя на логиката, се пречупваше в някой момент.
Накрая, следвайки плана, тръгнаха към магазин за дамски дрехи. Мария свали няколко блузи от закачалките. Беше й все едно как изглеждат, но се преструваше, че избира много внимателно. Колин стоеше до нея и даваше съвети. Точно в дванайсет тя му каза, че отива в пробната, и тръгна натам.
— Връщам се след малко — подвикна му.
Щом застана пред кабинките, Лили надникна иззад една от завесите. Мария влезе бързо при нея и забеляза облеклото й — червени мокасини, джинси, червена блуза и карамфил в косата. Държеше големи слънчеви очила и връзка ключове. На пода лежаха тъмносиня чанта и хартиен пазарски плик.
— О, скъпа — Лили я хвана за ръцете, — знам колко ти е тежко и не мога да си представя как запазваш самообладание. Не е за вярване, че изглеждаш прекрасна както при първата ни среща! На твое място щях да съм се изринала цялата!
„Съмнявам се!“ — помисли си Мария. Лили бе от момичетата, които сигурно не са имали нито една пъпка през целия си живот. Но комплиментът й прозвуча мило.
— Благодаря — каза. — Знам колко те затруднявам…
— Нищо подобно — прекъсна я Лили. — Не искам да чувам нито дума повече! Приятелка съм ти, а приятелите си помагат, особено в такива ужасни ситуации.
— Не видях Евън — отбеляза Мария.
— Преди няколко минути влезе в залата за хранене. Сигурно яде нещо абсолютно нездравословно, но понеже е толкова сговорчив, се зарекох да не отварям уста за хранителните му навици.
— Мислиш ли, че ще се получи?
— Разбира се — кимна Лили. — Хората обикновено виждат, каквото очакват да видят. Научих го в театралния курс. Имах чудесна учителка, между другото. Но по-късно ще ти разкажа. Да започваме ли? Колин и Евън сигурно отброяват минутите. — Подаде на Мария чантата, очилата и ключовете. — Перуката и дрехите са тук — посочи. — Сигурна съм, че ще ти бъдат по мярка. Мисля, че носиш моя размер.
„Не съвсем, но горе-долу“ — помисли си Мария.
— Как намери перуките толкова бързо?
— От магазин за перуки. Откъде другаде? Не са идеални, защото нямах време да подбирам, но и двете ще свършат работа.
Мария разгледа нещата в чантата.
— Ще ти ги платя…
— В никакъв случай — отвърна другата жена. — И може би ще ти прозвучи ужасно нетактично, но потайните дейности тази сутрин ми се сториха малко вълнуващи. Припомниха ми баловете с маски в кънтри клуба на родителите ми. Е, да започваме… И не забравяй карамфила. Подобни подробности привличат вниманието. Ще напиша съобщение на Евън и той ще дойде след минути.
Мария излезе от пробната на Лили и влезе в съседната. В чантата имаше същите дрехи, каквито носеше Лили, както и руса перука, и червен карамфил. Мария се облече, надяна перуката и я поприглади пред огледалото. Забоде си карамфила и сложи слънчевите очила.
Отблизо изобщо не приличаше на Лили, но отдалеч може би…
Обу червените мокасини и точно в дванайсет и четвърт излезе от пробната. Евън тръгна към нея.
— Здрасти, Лили — изрече. — Хареса ли си нещо?
В ъгъла Колин се бе вторачил в екрана на телефона си.
Мария поклати глава. Евън я целуна по бузата и я улови за ръката. Излязоха бавно от магазина, после минаха през супермаркет и се насочиха към изхода.
Колата на Лили се намираше на две места от портала. Мария натисна бутона за отключване и седна зад волана, а Евън се настани до нея. Тя си погледна часовника.
След две минути Лили щеше да излезе от пробната в магазина за облекло, преоблечена като Мария и с тъмна перука. Колин щеше да я поведе към друг магазин и пробна, където тя щеше отново да си сложи своите дрехи. После щеше да излезе от търговския център с Евън. Колин щеше да тръгне сам към колата си, сякаш Мария никога не е стъпвала в мола.