Не че имаше значение. Серена грешеше за гребането, но имаше право за лошия късмет на Мария в любовта. Луис бе първият мъж, с когото се впусна в сериозна връзка, първият, когото наистина обикна. Бяха приятели почти цяла година, преди отношенията им да се задълбочат, и привидно ги свързваха много неща. И той като нея бе дете на мексикански емигранти, искаше да стане юрист и обичаше танците. След две години заедно й беше лесно да си представи бъдеще с него. Луис обаче й даваше ясно да разбере, че предпочита настоящото положение — да продължава да спи с нея, стига тя да не очаква нищо повече. Дори споменаването на думата „брак“ го ужасяваше и отначало тя се опита да си внуши, че няма значение, ала дълбоко в себе си усещаше, че има.
Въпреки това раздялата я изненада. Той й се обади една вечер и й каза, че всичко е приключило. Тя се утеши с факта, че житейските им цели са различни и Луис не е готов за сериозна връзка, каквато иска тя. После обаче? След малко повече от година, точно след като издържа изпита за правоспособен юрист, тя разбра, че той се е сгодил. Прекара следващите шест седмици, опитвайки се да проумее защо другото момиче е било подходящо за съпруга, а с нея е бил неспособен дори да обсъжда темата за семейство. Къде е сгрешила? Твърде настойчива ли е била? Или отегчителна? Или… нещо друго? И досега нямаше представа. Щеше да й е по-лесно, разбира се, ако бе срещнала някого след Луис, но с всяка изминала година все по-често се питаше къде са изчезнали добрите момчета. И дали изобщо съществуват. Къде са мъжете, които не очакват да спиш с тях след първата или втората среща? Мъжете, които смятат за естествено да платят сметката при първата среща? Или даже мъжете с прилична работа и планове за бъдещето? След раздялата с Луис тя не заживя в уединение. Ни най-малко. Въпреки дългите часове, посветени на подготовката за изпитите в университета, а после на работата в Шарлот, през почивните дни излизаше редовно с приятели. Обаче никой поне що-годе приемлив не я покани на среща.
Тя спря да гребе за миг и изопна гръб, докато дъската се плъзгаше леко напред. Е, всъщност я бяха канили, помисли си. Но тогава държеше много на външния вид и отказа на тези, които не й се сториха достатъчно привлекателни. И вероятно в това се състоеше проблемът. Може би бе отхвърлила Господин Подходящ, защото не е бил достатъчно висок и прочее, а сега — понеже е Господин Подходящ — той вече не е на витрината. Напоследък подходящите господа се разграбваха мигом, навярно защото се срещаха рядко като калифорнийския кондор.
Обикновено този факт не я измъчваше. Бе различна от майка си, която вярваше, че семейното положение на жената е определящо за нея. Мария имаше свой живот, можеше да идва и да си тръгва когато пожелае, и макар да нямаше кой да се грижи за нея, тя също не бе обременена с грижи за други. През последните две години обаче — когато започна да наближава трийсетте — понякога й се приискваше да има с кого да отиде на танци, да гребе или дори някой, готов да изслуша негодуванието й след работния ден. Широк приятелски кръг — като на Серена — вероятно би запълнил празнотата, но повечето приятели на Мария живееха или в Райли, или в Шарлот, и да се види с тях, почти винаги означаваше да пътува дълго и да спи на нечий диван. Освен семейството, роднините, Джил и малкото колеги — и, да, дори Пол въпреки предишната нощ — единствените й познати тук бяха съучениците й от гимназията, от които се бе отчуждила заради дългото отсъствие. Вероятно би могла да опита да възстанови отношенията си с тях, но след работа обикновено й се искаше да се отпусне във ваната с чаша вино и хубава книга. Или, ако се чувстваше заредена с енергия, да грабне веслата. Дори приятелствата изискват енергия, а напоследък не й оставаха много сили. В резултат животът й не бе особено вълнуващ, ала същевременно се отличаваше с необходимата предсказуемост. Последната й година в Шарлот бе тежка и…
Тя тръсна глава, прогонвайки спомена за тази година. Пое си дъх и си заповяда да се съсредоточи върху положителното, както се бе научила. В живота й имаше достатъчно добри неща. Имаше семейството си, имаше дом и работа, която я удовлетворяваше.