Колин не продума, замислен за изражението на Марголис точно преди да почука на вратата. Детективът бе видял нещо, което… го разколеба? Изненада? Нещо неочаквано?
И защо Лестър го покани вътре, след като изпитваше страх от полицаи?
— Нещо не е наред. — Колин изрече гласно предчувствието си, преди да го е осъзнал.
Евън го погледна въпросително.
— Какви ги говориш? — повдигна вежди и в същия момент Колин чу пукот на пистолет, оглушителен и отривист; два бързи изстрела един след друг.
Вече посягаше към вратата, когато Марголис политна през вратата с окървавено сако и риза, стиснал с длан врата си. Залитна, строполи се по гръб върху стъпалата на верандата и се плъзна на алеята.
Колин вече изскачаше от колата… действаше инстинктивно… тичаше към Марголис… все по-бързо и по-бързо… без да откъсва очи от детектива, сгърчен на земята.
Лестър се появи на верандата, крещеше несвързано и размахваше пистолета. Вдигна го и го насочи към Марголис. По лицето му се четеше страх, но и гняв. Пръстите му трепереха. Изпищя отново, свали оръжието, после го вдигна отново.
Колин продължи да тича към бунгалото. Прекоси моравата на съседната къща, прескочи нисък храст и се втурна към верандата. Право към Лестър. Още няколко секунди.
Лестър държеше на прицел Марголис, но не натискаше спусъка. Лицето му аленееше, очите му бяха кървясали. Не беше на себе си. Крещеше на детектива:
— Не съм виновен! Нищо не съм направил! Няма да се върна в затвора! Знам какво прави Мария!
Лестър приближи стълбите към верандата. Дулото на пистолета в разтрепераната му ръка сочеше неотклонно към детектива. Лестър долови движението, извърна се рязко и насочи оръжието към Колин.
Твърде късно.
Колин прескочи парапета, разпери широко ръце и се хвърли върху него. Пистолетът отлетя, превъртя се във въздуха и се приземи върху верандата.
Колин бе по-тежък от Лестър поне с петнайсет килограма. Усети как ребрата му изхрущяват, когато се строполиха върху дъските. Лестър изпищя от болка, парализиран за миг.
Колин светкавично се отдръпна от него и обви пръсти около гърлото му. После изви лакътя му със свободната си ръка. Лестър се замята и загърчи, приклещен като в менгеме. Колин притисна сънните му артерии с класическа задушаваща хватка. Със сетни сили Лестър се опита да се освободи. След миг обаче подбели очи, лицето му побледня и тялото му се отпусна.
Колин продължи да притиска шията му, за да го извади от строя за повече от няколко секунди. После се изправи на крака и се втурна към Марголис.
Детективът дишаше, но не помръдваше. Лицето му беше бяло като тебешир. Колин огледа раните му. Беше прострелян два пъти — в корема и във врата. Губеше много кръв.
Колин си свали ризата и я разкъса. В същия момент дотича Евън с ужасено лице.
— Божичко! Какво ще правим?
— Обади се на 911! — изкрещя Колин, борейки се с паниката, защото съзнаваше, че повече от всякога е длъжен да мисли трезво. — Извикай линейка! Бързо!
Той не разбираше от огнестрелни рани, но ако кръвта на Марголис продължеше да изтича, нямаше да оцелее. Раната на врата изглеждаше по-зле и Колин притисна първо нея. Кръвта веднага се процеди през скъсаната му риза. Притисна и раната на корема, от която също избликваше кръв и образуваше разширяваща се локва под гърба на детектива.
Лицето на Марголис придоби мъртвешки сив оттенък.
Колин чуваше как Евън крещи в телефона, че е прострелян полицай и трябва веднага да изпратят линейка.
— Побързай, Евън! Помогни ми!
Евън прекъсна връзката и се втренчи в Марголис, сякаш всеки момент щеше да припадне. С крайчеца на окото си Колин видя Лестър да обръща глава. Идваше в съзнание.
— Вземи белезниците! — извика. — Закопчай Лестър!
Вторачен в Марголис, Евън изглеждаше като вкаменен.
Колин усещаше как кръвта се процежда през ризата, стопля дланите му и облива червените му лепкави пръсти.
— Евън! — изкрещя той. — Белезниците! Върху колана на Марголис! Бързо!
Приятелят му тръсна глава и се засуети с белезниците.
— После се върни веднага тук! — нареди му Колин. — Трябва да ми помогнеш!
Евън тръгна бързо към Лестър, стегна китката му с едната скоба, издърпа го към верандата и закопча втората към парапета. Лестър простена. Събуждаше се. Евън хукна обратно и коленичи до Марголис, ококорил очи.
— Какво да правя?
— Притисни корема… където е ръката ми. Натискай силно!