Лестър.
От самото начало знаеше, че е той. Сега си напомняше, че е зад решетките. Този път не бе изчезнал, не бе успял да избяга. Бяха го заловили, бе ранил полицай и нямаше начин да се добере до нея.
„А Аткинсън?“ — обади се вътрешният й глас.
Не искаше да предизвиква нови въпроси. Все още се колебаеше. Той някак си не се вместваше в картината…
Идваше й твърде много. И без това се затрудняваше да осмисли случилото се. Както и факта, че Колин и Евън са били в окото на бурята.
Лили също бе обзета от противоречиви емоции; откакто пристигнаха в болницата преди няколко минути, тя не продумваше и току поглеждаше към паркинга, търсейки с очи колата на Евън. Мария имаше чувството, че приятелката й изпитва болезнена нужда да докосне и да прегърне годеника си, сякаш да си докаже, че той наистина е невредим.
А Колин…
Той бе открил Лестър, разбира се; беше се спуснал към него, сякаш не вижда как пистолетът го взема на прицел; беше обезвредил Лестър, без да пострада. И сега, разбира се, Лестър бе в затвора и тя изпитваше облекчение, ала и гняв. Също и тревога — за Марголис. Недоумяваше как се е оставил Лестър да го изненада. Беше го предупредила, че е опасен и има оръжие. Защо детективът не я бе послушал? Защо не бе проявил повече предпазливост? Как бе позволил да го прострелят? Мария не знаеше. И Колин не знаеше. По телефона сподели с нея, че не е сигурен дали Марголис ще стигне жив до болницата. Детективът обаче сигурно бе оцелял. Докато чакаха с Лили, половин дузина полицаи влязоха в болницата и никой не излезе, което означаваше, че е жив, нали?
Страхуваше се да попита.
Когато колата на Евън най-сетне спря на паркинга, Мария едва се владееше. Последва Лили и посрещна Колин с трескава прегръдка.
Четиримата влязоха в болницата, упътиха ги и се качиха на втория етаж с асансьора. Прекосиха коридора към чакалнята пред операционните, където бе пълно с полицаи и неколцина приятели или роднини. Към тях моментално се обърнаха сериозни и мрачни лица.
Евън пристъпи по-близо до Колин.
— Май мястото ни не е тук — прошепна той.
— Нямаше да го прострелят, ако не му се бях обадил — отвърна Колин с безизразно лице.
— Не си виновен ти — възрази приятелят му.
— Така е, Колин — намеси се Лили. — Лестър го е ранил, не ти.
Въпреки думите им Мария разбираше, че Колин още се опитва да се убеди, че е така, но не е повярвал напълно.
— Не виждам медицинска сестра — озърна се Евън. — Кого да попитаме за състоянието на Марголис?
— Него. — Колин посочи мъж на около четирийсет с късо подстригана прошарена коса.
Той също ги забеляза и тръгна към тях.
— Кой е той? — прошепна Мария.
— Детектив Райт. Изслуша показанията ми преди малко. Разпита и Евън.
Райт се приближи и се ръкува с Колин и Евън.
— Не очаквах да ви видя тук — каза детективът.
— Исках да разбера как е той — обясни Колин.
— Дойдох преди няколко минути, но засега няма информация от хирурга. Все още се държи обаче. Както знаеш, беше в доста тежко състояние… — Колин кимна и Райт посочи към другия край на помещението. — Ще поостанеш ли? Съпругата на Марголис, Рейчъл, иска да говори с теб.
— Не съм сигурен, че е добра идея — поклати глава Колин.
— Моля те, важно е за нея.
— Добре — кимна след секунда Колин.
Райт се запъти към далечния край на стаята и спря пред привлекателна жена с кафява коса, заобиколена от шестима души. Посочи й Колин и Евън. Рейчъл Марголис веднага се извини на групата и тръгна към тях. Отблизо пролича ясно, че е плакала. Очите й бяха зачервени, гримът й беше леко размазан. Изглежда едва запазваше самообладание.
Райт ги представи и Рейчъл ги поздрави с бегла усмивка, изпълнена с тъга.
— Лари ми каза, че сте помогнали да спасят живота на съпруга ми.
— Наистина съжалявам за това, което му се случи — каза Колин.
— И аз… — Тя попи очите си с кърпичка. — Благодаря ви от сърце… Задето сте действали хладнокръвно, не сте се паникьосали и сте извикали линейката. Притискали сте раните му. Парамедиците ми казаха, че ако не сте го направили, Пийт нямаше да има никакъв шанс. Ако не сте били там… — Тя едва сдържаше сълзите си и гърлото на Мария се сви. — Благодаря ви отново и на двамата. — Пое си дъх, за да се овладее. — Искам да знаете, че той е жилав, ще се справи. Не познавам по-издръжлив мъж…