— Да — съгласи се Колин, но на Мария й се стори, че Рейчъл Марголис не го чу, защото всъщност говореше на себе си.
* * *
Вечерта напредваше. Мария седеше до Колин в очакване на новини. Преди няколко минути Евън и Лили бяха слезли в закусвалнята и Мария долавяше как разговорите постепенно стихват в тревожен шепот. В чакалнята влизаха и излизаха хора.
Колин бе по-мълчалив от обикновено. От време на време полицай или детектив идваше да му благодари и да му стисне ръката. Макар да отговаряше учтиво, Мария усещаше, че той изпитва неудобство, защото продължава да се обвинява за случилото се, макар очевидно никой друг да не мислеше така.
Дълбочината на терзанията му я изненадваше. Беше ясно, че Колин и Марголис изпитват един към друго единствено омерзение. Ставаше свидетел на особен парадокс и въпреки че й се искаше да извади Колин от черупката му и да обсъдят чувствата му, разбираше, че той предпочита да ги осмисли сам. След известно колебание се приведе към него:
— Нали не възразяваш да изляза за малко в коридора? Искам да се обадя на родителите си. И на Серена. Сигурна съм, че се питат какво става.
Колин кимна, тя го целуна по бузата и тръгна по коридора отвъд чакалнята към по-тихо място, предлагащо поне някакво усамотение. Родителите й, разбира се, споделяха безпокойството на всички пред операционната. Обсипаха я с въпроси. Накрая майка й каза, че ще приготви вечеря и я помоли да отидат с Колин, Евън и Лили. Молбата й прозвуча твърде настойчиво, но тя не се подразни. След случилото се и тя искаше да види семейството си.
Върна се в чакалнята и завари Колин на същото място, където го бе оставила. Той нищо не й каза, но взе ръката й и я стисна нежно. Лили и Евън се върнаха от закусвалнята и не след дълго хирургът най-сетне се появи.
Мария видя как Рейчъл Марголис тръгва към него, придружена от детектив Райт. Възцари се тишина. Всички обърнаха тревожни лица към тях, нетърпеливи да разберат как е детективът. Невъзможно бе да не чуе думите на лекаря, макар и отдалеч.
— Преживя операцията — каза той. — Но раните се оказаха по-тежки, отколкото предполагахме. Затрудни ни и сериозната загуба на кръв. Сега обаче жизнените му показатели са стабилни.
— Кога ще мога да го видя? — попита Рейчъл Марголис.
— Искам да го следя още няколко часа — отговори хирургът. — Ако състоянието му се развива както се надявам, ще ви пусна при него за няколко минути по-късно през нощта.
— И той ще се възстанови, нали?
„Най-сложният въпрос“ — помисли си Мария.
Хирургът явно го очакваше и продължи със същия професионален тон:
— Както казах, съпругът ви засега е стабилизиран, но все още е в критично състояние. Следващите няколко часа са решаващи и се надявам утре да успея да ви дам по-категоричен отговор.
Рейчъл Марголис преглътна.
— Искам само да разбера какво да кажа на момчетата ни, когато се върна у дома.
„Момчета? — помисли си Мария. — Марголис има момчета?“
Тонът на хирурга поомекна:
— Кажете им истината. Че баща им е преживял операцията и скоро ще стане ясно дали ще се възстанови. — Той не отдели очи от нея. — Разберете, госпожо Марголис, трахеята е пострадала сериозно и в момента съпругът ви е на вентилатор…
Мария не издържа, когато хирургът се впусна в подробности за травмите на Марголис. Отвърна поглед и в същия момент чу гласа на Колин.
— Хайде — прошепна той, несъмнено обзет от същите чувства. — Това не е наша работа. Да ги оставим на спокойствие.
Двамата се изправиха. Евън и Лили ги последваха и четиримата излязоха от стаята. Отвън Мария спря и им каза какво са я помолили родителите й.
— Знам, че сигурно сте изморени и току-що бяхте в закусвалнята, но мама ни е приготвила вечеря и…
— Добре — кимна Колин. — Трябва да си прибера колата, но тя ще почака.
— Не е нужно да обясняваш — вметна Евън. — Разбираме.
* * *
Мария се качи при Колин в колата на Евън; Лили и Евън ги следваха с колата на Лили. Когато паркираха пред семейната къща, Серена ги чакаше отпред заедно с Феликс и Кармен. Още щом Мария слезе от колата, сестра й я прегърна.
— Мама и татко се поболяха от притеснение за теб. Мама не излезе от кухнята с часове, а татко непрекъснато проверява прозорците и вратите. Държиш ли се?
— Горе-долу — призна Мария.
— Мисля, че ще ти е необходима дълга ваканция след всичко това.
Мария успя да се усмихне.
— Вероятно.
Прегърна и родителите си, после им представи Евън и Лили. За нейна изненада — а и на родителите й и Серена — Лили заговори на испански, макар и с южняшки акцент. Понеже входната врата все още бе закована, влязоха през гаража и седнаха в кухнята, където масата не след дълго бе отрупана с подноси с храна.