Сестра й прибра сухата чиния при другите.
— По-рано… когато ти задавах онези въпроси… Съжалявам, че не съобразих…
— Няма проблем. Ще ми се да знаех отговорите, но уви…
— Тук ли ще останеш? Мама и татко ще се радват да им погостуваш.
— Да, но първо ще отида до апартамента си, за да си взема някои неща.
— Нали си беше събрала багажа? Не смяташе ли да отседнеш при Лили?
— Бях се приготвила само за една нощ. Ще ми трябват още дрехи. А и искам да си взема колата.
— Да те закарам ли сега?
— Не е необходимо. Колин ще се върне да ме вземе.
— Кога?
— Не знам. Към единайсет и половина може би. Дванайсет без четвърт?
— Късно е. Не си ли изморена?
— Изтощена съм — призна Мария.
— Защо да не те закарам тогава… — подхвана Серена, но млъкна. Погледна към Мария. — О… няма значение. Разбрах.
— Какво разбра?
— Съгласна съм. Определено трябва да те закара той. Забрави, че предложих. Ама че съм глупава!
— Какви ги говориш?
— Е, понеже няколко дни ще си под зоркия поглед на грижовните ни родители… и след като Колин не само откри Лестър, но и го залови, макар в това да няма нищо секси… а и защото трябва да се поотпуснеш след ужасно стресиращия ден… да кажем просто, че разбирам отлично защо би искала да поостанете насаме.
— Казах ти, че искам само да взема това-онова.
— И какво по-точно?
Мария се засмя.
— Изтрий от съзнанието си мръсните помисли.
— Съжалявам — извини се Серена. — Не се стърпях. Но си признай. Права съм, нали?
Мария не отговори, но нямаше и нужда. И двете знаеха отговора.
29.
Колин
Лили се върна в апартамента си край брега, а Колин и Евън се отбиха първо в „Уол март“ — денонощен магазин, където щяха да намерят всичко необходимо — а после поеха към Шейлът. Евън паркира зад камарото. Колин вдигна капака и започна да развива скобите на акумулатора.
— Защо мислиш, че е акумулаторът? Колата ти отдавна отказва да пали.
— Не знам какво друго може да бъде. Смених стартера и алтернатора.
— Не трябваше ли първо да смениш акумулатора?
— Смених го — каза Колин. — Сложих нов преди два месеца. Може да е бил дефектен.
— Да знаеш, че утре няма да те карам дотук, ако и този не проработи. Отивам при Лили и двамата ще останем цял ден в леглото. Искам да проверя каква полза ще ми донесе героичната роля. Мисля, че ще й се сторя още по-привлекателен.
Колин се усмихна, извади стария акумулатор и го смени с новия.
— Исках да те попитам нещо — продължи Евън. — Уточнявам само, че съм те виждал да вършиш доста глупости. Но днес? Нямам представа как изобщо успя да се добереш до Лестър. От моравата? През парапета? Направо летеше! А той те държеше на прицел. Признавам, че се усъмних в здравомислието ти. Какво си мислеше, за бога?
— Не мислех.
— Така и предполагах. Това е един от многото ти проблеми. Наистина трябва да започнеш да мислиш, преди да действаш. На всичкото отгоре те предупредих изобщо да не ходиш там.
Колин вдигна глава и го погледна.
— Накъде биеш?
— Искам да кажа, че въпреки глупостта и вероятно безумието ти, всъщност се гордея с теб. Не само защото спаси живота на Марголис.
— За какво друго?
— Защото не уби Лестър, макар да имаше възможност. Можеше да го надробиш на парчета или да го удушиш. Но не го направи.
Колин затегна скобите.
— Гордееш се с мен, защото не го убих?
— Точно това казах — кимна Евън. — Особено след като вероятно щеше да се измъкнеш безнаказано. Той бе прострелял полицай. Беше въоръжен и опасен. Едва ли някой щеше да те обвини в престараване. Та въпросът ми е защо не го уби?
Колин се замисли. Накрая поклати глава.
— Не знам.
— Е, кажи ми, когато разбереш. За мен отговорът е очевиден, понеже не бих убил никого. Не е в природата ми. Не бих могъл да го направя, но ти си различен. И ако искаш да знаеш, уважавам повече този Колин, отколкото предишния.
— Винаги си ме уважавал.
— Винаги съм те харесвал, но и съм се страхувал малко от теб — призна Евън. — Има разлика. — Посочи акумулатора. — Готов ли си да го пробваме?
Колин заобиколи колата и седна зад волана. Не беше сигурен какво да очаква и се изненада, когато камарото запали при първото завъртане на ключа. В същия момент погледът му неволно се насочи към бунгалото и забеляза, че дворът е наполовина опасан с полицейска лента, както и верандата.