Мария го помоли да се обади и на родителите й. Те настояха да дойдат, но тя поклати глава. В момента нямаше сили и за техните страхове и тревоги. Едва запазваше самообладание. Колин обясни на родителите й, че полицаите ще пристигнат всеки момент, и им обеща да я пази.
Двама полицаи се появиха след няколко минути и разпитаха Мария, която не успя да им каже много. Провървя им повече със съсед, излязъл да провери какво става. Прибрал се в апартамента си преди два часа и бил сигурен, че вратата й не е била отворена. Би забелязал светнатите лампи. Не чул нищо, освен силна музика. Шумът секнал тъкмо когато се канел да помоли да изключат уредбата.
След като Мария се поуспокои, Райт прочете показанията й. После поговори с нея и с Колин. Младата жена се затрудняваше да отговаря свързано на въпросите му. В общи линии Колин повтори онова, което вече му бе разказал в Шейлът, като през цялото време имаше желание да удари нещо.
Искаше да открие Аткинсън. Дори повече, отколкото да пипне Лестър.
И искаше да го убие.
* * *
Наближаваше два след полунощ, когато Райт им позволи да си вървят. Изпрати ги до колата на Колин. Мария разбираше, че не е в състояние да шофира, и не възрази. Пред колата Райт вдигна ръка и се втренчи в Колин със същото изражение както го наблюдаваше Марголис.
— Чакай! Не знам защо, но чак сега се сетих кой си.
— Кой съм?
— Побойникът, когото Пийт искаше да тикне в затвора. Онзи, дето прави хората на пихтия.
— Вече не.
— Лестър Манинг може би няма да се съгласи. Не че му пука какво мисли Лестър Манинг.
— Знаеш ли кога полицията ще си свърши работата тук? — попита Мария. — И кога ще мога да се върна?
— Като изключим вандалщината, апартаментът ти не е местопрестъпление — обясни детектив Райт. — Криминалистите обаче не бързат. Ще те допуснат вътре, предполагам, най-рано утре сутрин. Ще те уведомя, когато разбера със сигурност.
Мария кимна. На Колин му се прииска да може да направи нещо повече за нея, но…
— Знаеш ли дали полицаите са прибрали колата, паркирана до бунгалото? — попита той. — Там, където простреляха Марголис?
Райт се намръщи.
— Нямам представа. Защо?
Колин му обясни.
Райт сви рамене.
— Вероятно са я взели. Ще проверя. — Погледна към Мария, после пак към младия мъж. — Разбирам, че и двамата сте изтощени и искате да се махнете оттук. Случайно да знаете обаче името на детектива в Шарлот, с когото работеше Пийт?
— Не. Не го е споменавал — поклати глава Колин.
— Няма значение. Лесно ще открия отговора. Последен въпрос — къде възнамерявате да нощувате?
— В дома на родителите ми — каза Мария. — Защо?
— Така и предполагах — кимна Райт. — Затова попитах. Случи ли се нещо подобно, хората обикновено отиват при приятели или при семейството си. Лично аз обаче не смятам, че е добра идея.
— Защо? — попита отново тя.
— Защото не знам на какво е способен Аткинсън и това ме притеснява. Очевидно ти има зъб, а съдейки по опустошението вътре, явно е не само опасен, но и освирепял. По-разумно е да преспите другаде тази нощ.
— Къде?
— В „Хилтън“, да речем? Имам познати там и съм сигурен, че ще успея да ви осигуря стая и полицейска охрана. Дори да е само за днес. Беше тежък ден и двамата се нуждаете от почивка. Не твърдя, че нещо ще се случи, но предпазливостта не е излишна, нали?
— Марголис каза, че е невъзможно да ни предостави полицейска охрана — каза тихо Мария.
— Говоря за себе си. Аз ще дежуря пред стаята ви. Не съм на смяна, така че няма проблем.
— Защо го правиш? — попита Колин.
Райт се обърна към него и обясни просто:
— Защото спаси живота на приятеля ми.
30.
Мария
От колата Мария се обади на родителите си да им съобщи какво са решили и после впери разсеяно поглед в седана на детектива, който ги водеше към хотела на няколко преки от апартамента й.
Райт явно бе уредил въпроса през краткия път, защото ключът ги чакаше на рецепцията. Той се качи с тях в асансьора и ги съпроводи до дъното на коридора, където сгъваем стол вече го чакаше пред вратата. Подаде им ключа за стаята.
— Ще остана тук, докато и вие сте вътре, така че не се безпокойте.
Едва когато се пъхна в леглото до Колин, Мария осъзна колко е изтощена. Преди няколко часа си представяше как се любят, но сега и двамата се чувстваха твърде изчерпани. Тя отпусна глава на рамото му, сгуши се до него да усеща топлината на тялото му и ненадейно светът потъна в мрак.