Когато се събуди, слънчевите лъчи вече струяха през процепите между щорите. Тя се обърна. Колин не беше до нея. Погледна към банята и го видя да си мие зъбите. Погледна часовника и с изненада установи, че е почти единайсет. Изправи се рязко, мислейки си, че родителите й сигурно са се поболели от притеснение.
Взе телефона и видя съобщение от Серена.
„Колин се обади. Каза, че спиш, и ми обясни какво се е случило. Елате вкъщи, щом се събудиш. Татко се е погрижил за всичко!“
Мария сбърчи чело.
— Колин?
— Чакай — измърмори той и подаде глава през вратата.
После той си изплакна устата, влезе в стаята и тръгна към леглото.
— С пръст ли си ми зъбите?
— Не си носех четка.
Той седна до нея.
— Защо не използва моята?
— Микроби — намигна й той. — Успа се. Вече се обадих на родителите ти.
— Знам. Прочетох съобщението на Серена. Какво става?
— Изненада е.
— Не съм сигурна, че съм готова за нови изненади.
— Тази ще ти хареса.
— Откога си буден?
— От два часа. Но станах от леглото преди двайсет минути.
— Какво правеше?
— Мислех.
Нямаше смисъл да пита за какво. Знаеше отговора. Изкъпаха се заедно, облякоха се и си събраха вещите. Излязоха през вратата и видяха Райт, седнал на сгъваемия стол.
— Искате ли да пийнем по чаша кафе? — попита ги той.
* * *
— Като за начало, апартаментът ти е освободен — подхвана Райт. — Криминалистите са си тръгнали сутринта. Готови са. Можеш да се върнеш. Ако искаш да си вземеш нещо, имам предвид. Дрехи, тоалетни принадлежности…
„Ако изобщо е останало нещо, което бих поискала да взема“ — помисли си Мария.
— Открили ли са нещо? — попита.
— Единствените улики са кутиите от боя. По тях обаче няма отпечатъци. Аткинсън сигурно е носел ръкавици. ДНК анализът пък отнема доста време, освен ако не извлекат материал от корена на космите.
Тя кимна, опитвайки се да прогони от ума си картината, която бе видяла снощи.
— Тази сутрин се обадих тук-там — продължи Райт, разбърквайки захар и сметана в кафето си. Мария забеляза колко са зачервени очите му. — Досега никой не е успял да говори с Лестър. Десет минути след като го докарали в управлението, се появил адвокатът му, а не след дълго и баща му. И двамата настоявали да не дава информация. Не че и те успели да говорят с него. Лестър Манинг вече бил в усмирителна риза и упоен. Всички смятат, че наистина е луд за връзване. Според полицаите направо обезумял, щом видял килията.
— Какво е направил?
— Крещял. Размахвал юмруци. Опитвал се да ухапе полицаите. Когато го натикали вътре, започнал да рита по вратата и да блъска с глава по стената. Смахната работа. Дори уплашил другите затворници. Наложило се да го извадят оттам. Извикали лекар и той му дал успокоително. Петима полицаи едва го удържали. Точно тогава се появил адвокатът му. Изредил цял списък с нарушения на гражданските права, но всичко е на видеозапис и няма начин Лестър да се измъкне чрез някаква уловка. Каквито и да ги говори адвокатът му, той е прострелял полицай. Както и да е, исках да кажа, че още не са го разпитвали.
Мария кимна вяло.
— Как е…?
— Пийт? — попита Райт. — Преживял е нощта. Още е в критично състояние, но е стабилен и жизнените му показатели се подобряват. Съпругата му се надява днес да дойде в съзнание. Хирургът казал, че е възможно. Все още обаче сме в режим на очакване. Рейчъл го е видяла за малко сутринта. Момчетата им също. Изплашили са се, разбира се. На девет и на единайсет са, а той е техният герой. След кафето ще отида в болницата. Не знам дали ще ме пуснат при него, но поне ще поговоря с Рейчъл. — Мария не продума и Райт завъртя чашата си. — Проверих и как стои въпросът с колата, паркирана до бунгалото. И аз си спомних, че я видях. Не са я прибрали като веществено доказателство в шейлътската полиция. Нито в шерифството. Най-вероятно Аткинсън е дошъл след полицията да я откара.
— Може би — кимна Колин.
— Може би? — повдигна вежди Райт.
— Възможно е да е бил там от самото начало. Избягал е през задния вход, докато с Евън се опитвахме да спасим Марголис. Скрил се е някъде, после се е върнал. Това вероятно обяснява как са простреляли Марголис. Влязъл е, очаквайки да свари един човек, а са го изненадали двама.