Райт погледна замислено Колин.
— Когато Пийт говореше за теб, не създаваше впечатление, че те харесва — отбеляза.
— И аз не го харесвам.
Детективът повдигна вежди.
— Защо тогава го спаси?
— Не заслужаваше да умре.
Райт се обърна към Мария:
— Винаги ли е такъв?
— Да — отвърна тя с лека усмивка и веднага смени темата: — Все още не разбирам как и защо Лестър и Аткинсън са действали заедно срещу мен…
Райт вдигна ръка да я прекъсне.
— Това е другото, което исках да обсъдим. Говорих с детектива от Шарлот, с когото Пийт е работел. Казва се Тони Робъртс, между другото. Съобщих му какво се е случило и той ми каза, че вчера Пийт му се обадил, но още не е успял да проучи Аткинсън. Развоят на събитията, разбира се, промени приоритетите му. Навестил майката на Аткинсън, взел я и двамата отишли в апартамента на сина й. Тя убедила портиера да ги пусне. Има подаден сигнал за изчезнало лице, макар досега никой да не й вярвал, а и тя е най-близката му сродница. Въпросът е, че тя повече от охотно съдействала на Робъртс. Колегата влязъл в апартамента и ударил джакпота. Макар и не по начина, очакван от майката на Аткинсън. Лаптопът на сина й бил там и Робъртс успял да го включи.
— И?
Райт погледна към Мария.
— Имало файлове за теб. Огромна информация — за семейството ти, за университета ти, къде живееш и работиш, какъв е графикът ти. Имало сведения и за Колин. Както и снимки.
— Имал е снимки?
— Стотици. Как се разхождаш, как пазаруваш, как гребеш. Снимал те е дори на работното ти място. Явно те наблюдава и следи отдавна. Робъртс иззел лаптопа като улика въпреки енергичните протести на госпожа Аткинсън. Щом видяла какво има в него, се опитала да оттегли съгласието си да допусне детектива в апартамента, но било късно. Робъртс вече разполагал с необходимия документ. Адвокатите вероятно ще вдигнат врява, но, както казах, има сигнал за изчезнало лице, тя е дала разрешение и уликата е била на видно място. Робъртс обаче е умно ченге. Уведоми ме, че я е записал как настоява да включат компютъра и да проучат информацията в него. А и Лестър рано или късно ще проговори. Със или без адвокат, лудите обикновено изплюват камъчето, след като умът им се проясни, защото ги обзема чувството за вина.
Мария се подвоуми дали детективът има право, но…
— Защо Аткинсън иска да ме нарани?
— На този въпрос не мога да отговоря със сигурност. В лаптопа е имало информация и за Кейси Манинг, но ти вече си наясно с това.
— Имаш ли представа къде е Аткинсън сега?
— Не. Издадохме заповед за арест, но понеже никой не знае къде е бил досега, не съм сигурен доколко ще свърши работа. Надявам се Лестър да ни каже повече, но не е ясно кога ще проговори. Може да е след ден или след седмица. А и ще се наложи да парираме бащата и адвоката, които ще го посъветват да мълчи. Това повдига въпроса къде искаш да бъдеш през следващите дни. На твое място не бих останал в Уилмингтън.
— Родителите ми ме очакват. Сигурна съм, че при тях ще бъда в безопасност.
Райт очевидно се усъмни.
— Както решиш — кимна най-сетне. — Но внимавай. Информацията от Робъртс ме навежда на мисълта, че Аткинсън не само е опасен, но и смахнат като Лестър. Ще ти дам телефонния си номер. Искам да ми се обадиш, ако забележиш нещо необичайно или ти хрумне нещо.
* * *
Ако Райт възнамеряваше да я уплаши, определено успя. Но след предишната нощ Мария така или иначе щеше да се страхува, докато не заловят Аткинсън.
Качиха се в колата и когато потеглиха към дома на родителите й, Колин извади телефона си.
— На кого се обаждаш?
— На Евън. Ще го питам дали е зает днес.
— Защо?
— Защото след като те оставя при родителите ти, искам да отида в апартамента ти. Ще почистя, може би ще боядисам.
— Не е необходимо…
— Знам. Но искам — каза той. — Предпочитам да не си спомняш случилото се, когато се върнеш у дома. А и сигурно ще полудея, ако стоя без работа.
— Ще ти отнеме цял ден…
— Едва ли. Няколко часа вероятно. Апартаментът ти не е толкова голям.
— Да дойда ли с теб?
— Не бива да се натоварваш допълнително. А и е редно да останеш при семейството си.
Имаше право и жестът му беше благороден, но тя все пак реши да го разубеди. Той обаче настоя:
— Моля те, искам да го направя.
Тонът му я накара да се съгласи и Колин набра номера на Евън и включи високоговорителя. Едва ли беше изненадващо, че вдигна Лили.