Колин й разказа какво се е случило предишната нощ и попита дали Евън би му помогнал да изнесе по-тежките мебели. Преди да успее да довърши, Лили го прекъсна:
— И двамата ще дойдем. Не си и помисляй да възразяваш. И бездруго не сме планирали нищо. С радост ще помогнем.
Мария чу Евън да пита някъде отстрани:
— Да помогнем за какво?
— Ще почистим апартамента на Мария. Сещам се какви сладки шорти ще облека! Възкъси са и доста тесни, но едва ли ще намеря по-добра възможност да ги сложа.
Евън замълча. След миг чуха приглушения му глас:
— В колко ще отидем?
Когато Колин прекъсна връзката, Мария се обърна към него:
— Харесвам приятелите ти.
— Страхотни са — съгласи се той.
* * *
На две пресечки от улицата на Санчесови Мария проумя смисъла на съобщението на Серена.
В парка чичо й Тито подритваше футболна топка с чичо й Хосе и неколцина племенници. Чичо й помаха с ръка и тя разбра, че всъщност е на пост.
Братовчедите й Педро, Хуан и Анхело седяха на сгъваеми столове на моравата, а група по-малки братовчеди играеха кикбол на улицата. Познати коли се редяха от двете страни на шосето чак до следващата пряка.
„Божичко — помисли си тя, — цялото ми семейство е тук!“ И въпреки мъчителните предишни дни по лицето й неволно се разля усмивка.
* * *
Въпреки колебанието на Колин тя го хвана за ръка и го поведе към къщата. Трийсетина души се бяха събрали вътре, още двайсетина се бяха разположили в задния двор. Мъже, жени, момченца и момиченца…
Серена се втурна към тях.
— Луда работа, а? Татко затвори ресторанта днес! Представяш ли си?
— Не е необходимо всички да идват…
— Не сме ги молили — обясни сестра й. — Всички просто дойдоха, когато разбраха, че си в беда. Съседите сигурно са се изумили какво, за бога, става. Е, татко обясни на всички, че имаме семейно събиране. От днес нататък в квартала винаги ще дежури семеен патрул, докато тикнат Аткинсън зад решетките. Решиха обаче да са по-дискретни и да организират смени.
— За да ме пазят?
— Такива сме си — усмихна се Серена.
* * *
Колин успя да се измъкне едва след половин час. Роднините искаха да се запознаят с него и да му благодарят, макар и на испански. Докато го изпращаше до колата, Мария си мислеше, че въпреки всичко е благословена.
— Все пак мисля, че трябва да дойда с теб — каза тя.
— Съмнявам се, че родителите ти ще те пуснат.
— Вероятно си прав — съгласи се тя. — Сигурна съм, че татко наднича през прозореца. За всеки случай.
— Тогава вероятно не бива да те целувам.
— Напротив — усмихна му се. — И непременно доведи Евън и Лили на вечеря. Искам да се запознаят с цялото ми семейство.
* * *
Колин успя да се върне едва в пет и половина. Някои роднини си бяха тръгнали, но повечето все още бяха тук. Лили слезе невъзмутимо от колата, макар Колин и Евън да изглеждаха малко неспокойни.
— Каква чудесна проява на солидарност и обич — възкликна Лили и поздрави Мария с крепка прегръдка. — Изгарям от нетърпение да се запозная с всичките ти роднини!
Испанският с южняшки акцент на Лили очарова цялото семейство, както бе очаровал и Мария. Гостите се струпаха около нея и Евън, и Мария отведе Колин на задната веранда.
— Как беше? — попита.
— Остана ми да мина още веднъж с боя, но следите от спрея вече не личат. Изхвърлихме счупените вещи и заделихме нещата, които могат да се почистят. Дрехите ти обаче едва ли са годни за носене. — Тя кимна и той продължи: — Имаш ли вести за Марголис? Или за Аткинсън?
— Не — отговори тя. — Цял ден проверявах телефона си за съобщения.
Той се озърна:
— Къде е Серена?
— Тръгна преди малко. Тази вечер има интервю и трябва да се подготви. — Мария го хвана за ръката. — Изглеждаш изморен.
— Добре съм.
— Работата се оказа повече, отколкото предполагаше, нали?
— Не. Но ми беше трудно да сдържам гнева си.
— Да — кимна тя. — И на мен ми е трудно.
* * *
След като се запознаха с роднините, Лили и Евън излязоха на задната веранда и седнаха на масата с Мария и Колин.
— Благодаря, че разчистихте апартамента ми — каза Мария.
— Няма защо — отвърна Лили. — Мястото, между другото, е чудесно. С Евън също обмисляхме да се преместим в центъра, но той не си представя да няма морава за косене.