— Мразя косенето. Колин ме отменя — обади се Евън.
— Спокойно, скъпи. Пошегувах се. Но не забравяй колко са съблазнителни мъжете, когато вършат физическа работа.
— Какво мислиш, че правих днес?
— Именно — кимна тя. — Фигурата ти изглеждаше много привлекателна, докато местеше мебелите.
Вратата на верандата се отвори и Кармен излезе, понесла прибори за четиримата. Последваха няколко подноса с ястия, които заеха половината маса. Освен че печката в кухнята не бе спирала да работи цял ден, повечето роднини също бяха донесли храна.
— Надявам се, че сте гладни — каза Кармен на английски.
Храната бе твърде много. Както винаги. Колин явно го очакваше, но приятелите му се смаяха.
— Благодаря ти, мамо. Обичам те — каза Мария, трогната внезапно от мълчаливата проява на майчината привързаност.
31.
Колин
След вечерята Колин излезе в предния двор, търсейки усамотение. Двама чичовци, седнали на сгъваеми столове, обърнати към улицата, му кимнаха учтиво. Той си представи разрухата в апартамента на Мария, опитвайки се да я свърже с Лестър и Аткинсън.
Двамата бяха работили заедно и Лестър бе запознал Аткинсън със сестра си. И макар Мария да бе убедена, че Лестър й изпраща съобщенията, доктор Манинг бе обвинил Аткинсън.
Изчезването на Аткинсън съвпадаше с началото на преследването на Мария. Той вероятно бе нарязал гумите й, но кой от двамата бе убил Копо? Лестър бе прострелял Марголис; Аткинсън бе откарал колата от бунгалото и по-късно бе опустошил апартамента на Мария. Информацията, открита в компютъра на Аткинсън, сякаш доказваше безспорно съучастничеството му в преследването, но някои подробности продължаваха да безпокоят Колин.
Доктор Манинг бе споменал, че между сина му и Аткинсън е настъпил разрив. Кога се бяха сдобрили? Кой режисираше сценария? Защо доктор Манинг настояваше, че Аткинсън иска да натопи Лестър, след като те явно работеха заедно? А щом работеха заедно, защо бяха отишли с две коли до къщата на Санчесовн в нощта, когато Лестър бе нападнал Мария?
Докато разчистваше апартамента на Мария, Колин обмисли отново разговора с детектив Райт и осъзна, че все още няма доказателства, свързващи категорично Аткинсън с опустошението. Нямаше и безспорни доказателства, че е нарязал гумите. Въпреки информацията, открита в компютъра му, Мария никога не бе разговаряла с него и дори не го бе виждала. От самото начало тя настояваше, че идеята Аткинсън да е замесен й се струва неправдоподобна. А това означаваше…
Какво?
Ако Аткинсън наистина бе заминал да се срещне с жена? Ако Лестър е знаел, че той няма да е в града? Би могъл да запише уличаващата информация в компютъра му и да вземе колата му. Би могъл — както Мария бе посочила предишната вечер — да плати на някое дете да нареже гумите и дори да повилнее в апартамента й. Съвършена инсценировка. Стига Лестър да е способен да замисли толкова сложен план. Съдейки по поведението, на което Колин бе станал свидетел пред бунгалото, и по сведенията на Райт за буйствата му в полицейския участък, изглеждаше невероятно. А Аткинсън очевидно е дебнел някъде наблизо, след като бе откарал Лестър в Шейлът след появата му пред дома на Санчесови. Сигурно бяха действали заедно. Сирените бяха уплашили Лестър, Аткинсън също ги бе чул. Паникьосан, той се бе втурнал да вземе Лестър, за да избягат от квартала. Вероятно бяха карали бързо и безразсъдно като Колин, но в обратната посока…
Като колата на няколко преки от Санчесови, с която едва не се бе сблъскал?
В този момент сякаш ключ се превъртя в катинар. Колин се напрегна да си спомни какво точно бе видял. Колата изскача срещу него, свива в последната минута, минава на сантиметри от неговата. Двама мъже на предните седалки. Каква кола?
„Камри“.
Синьо.
Той извади телефона си и се обади на детектив Райт, който вдигна на второто позвъняване.
— Как е Марголис? — попита Колин.
— Подобрява се. Така казват. Все още е в интензивното отделение и в безсъзнание. Как са нещата при вас?
— Добре. Мария е на сигурно място.
— А през нощта?
— Ще остане тук. Ще я пазят.
— Щом казваш. Защо ми се обади?
— Мисля, че Аткинсън може би кара синьо камри. Сравнително ново.
— Защо мислиш така?
Колин му разказа какво си е спомнил.
— Случайно да видя номера?
— Не.
— Добре. Не е много, но ще разпространя информацията. Всички искат да намерят Аткинсън възможно най-бързо.