Колин прекъсна връзката, незнайно защо убеден, че Лестър е бил в синьото камри през онази нощ. Навярно подсъзнанието му някак си изпреварваше съзнанието, уверено, че отговорите ги има и остава само да ги открие.
* * *
— Какво правиш тук? — попита Евън, приближавайки до него в предния двор.
— Мисля — отговори Колин.
Беше шест и половина и сумракът се бе превърнал в мрак, а есенният въздух вещаеше още по-ниски температури през нощта.
— Предположих. Видях, че ушите ти димят.
Колин се усмихна.
— Току-що се обадих на детектив Райт — обясни. — А ти какво правиш тук? — повтори въпроса.
— Колкото и да е мила Кармен, храната й е доста пикантна. Лили ме помоли да й донеса дъвка от жабката в колата, за да си охлади устата. Мен ако питаш, Лили просто иска дъхът й да мирише на мента, защото на дамите не подобава да нямат ментов дъх. — Той сви рамене. — Между другото, как ти се струва всичко това? Семейството на Мария, имам предвид?
— Мисля, че са страхотни.
— Удивително е, нали? Всичките й роднини да дойдат, за да я пазят?
Колин кимна.
— Съмнявам се, че някой от моите би дошъл. Дори най-близките.
Приятелят му повдигна вежди.
— Не се залъгвай. Когато положението беше тежко, дори твоето семейство се сплоти около теб.
— И приятелите — съгласи се Колин. — Благодаря ти за помощта днес. Знам, че искаше да прекараш деня в леглото с Лили.
— Няма проблем — сви рамене Евън. — И бездруго мислех все за Марголис, и настроението ми не бе на ниво. Още се чудя как се остави Лестър да го изненада.
Колин замълча.
— Когато беше на верандата, стори ли ти се объркан?
— Стори ми се ядосан — отговори Евън. — Защото не си тръгнахме.
— Как изглеждаше преди това?
— Нямам представа, човече — поклати глава Евън. — Всичко ми се слива. Не съм сигурен какво всъщност се случи. Помня гърмежи, видях те да изпълняваш безумния си номер, но после… Помня само кръв. Мозъкът ми е претоварен. Забравих дори защо излязох тук.
— Да вземеш дъвка за Лили — подсети го Колин.
— О, да. Да. Ментова свежест. — Евън тръгна към колата и попита: — Искаш ли една?
— Не — отвърна Колин.
„Но доктор Манинг вероятно би поискал…“
Колин се почуди защо в ума му изскочи описанието на Марголис за маниакалното дъвчене на доктор Манинг, но след кратък размисъл тръсна глава и реши да се върне с Евън при Мария и семейството й. Те наистина бяха чудесни. Сплотени. В критични моменти понякога се уповаваш единствено на семейството си. По дяволите, дори доктор Манинг се бе притекъл на помощ на Лестър. Бе говорил с Марголис, бе дошъл в полицейския участък и веднага му бе уредил адвокат, понеже синът му не бе в състояние да се погрижи сам.
Но… как доктор Манинг бе разбрал, че са арестували Лестър? Райт бе споменал, че адвокатът се появил десет минути след като довели Лестър в участъка. Колин знаеше от опит, че е почти невъзможно да се осигури адвокат толкова бързо, особено в петък вечер след работно време. Това означаваше, че доктор Манинг е знаел за ареста на сина си дълго преди да пристигне в управлението. Все едно е присъствал на местопроизшествието.
И е паркирал на алеята?
Не, помисли си Колин. Марголис би познал колата. Беше я видял преди ден — сутринта, когато Манинг му бе показал пистолета в багажника. И ако колата пред бунгалото наистина е била на доктор Манинг, детективът вероятно би се учудил. Объркал?
Колин спря рязко. Не, невъзможно. Но…
Семействата се сплотяват. Син и баща. Лестър и доктор Манинг. Доктор Манинг нервно лапа дъвка след дъвка, докато говори с Марголис.
Колин търсеше трескаво отговора… забравена подробност… И?
Не беше ли забелязал обвивки от дъвка върху покрива на сградата срещу кантората на Мария?
Дъхът му секна. Не бяха Аткинсън и Лестър. Бяха бащата и синът и изведнъж отговорите заваляха в ума му по-бързо, отколкото успяваше да формулира въпросите.
Защо Марголис не бе по-предпазлив в бунгалото?
Защото е видял, че Ейвъри Манинг, бащата, вече е там.
А пистолетът на Лестър?
Доктор Манинг бе казал на Марголис, че оръжието вероятно не е истинско.
Защо Марголис бе влязъл вътре?
Защото доктор Манинг го бе извикал, уверявайки го, че всичко е наред.
Отговаряше; всичко си идваше на мястото, помисли си Колин, най-сетне сглобил картината.
Но Лестър бе в ареста.