— Не знам — призна.
* * *
В седем часа небето притъмня съвсем. Над хоризонта се издигаше тънък лунен сърп.
Семейството, оглавявано от Феликс, започна да обмисля допълнителни мерки за сигурност, за да опази Мария. Колин отиде в кухнята и извади чаша от шкафа. Беше жаден, но и искаше да обмисли на спокойствие въпросите на Мария.
Приближи до хладилника и постави чашата под кранчето. Напълни я с вода и я пресуши на една дълга глътка. Преди да я напълни отново, огледа разсеяно вратата на хладилника. Видя снимки на Мария и Серена, стихотворения, свидетелството за първото причастие на Мария, пастелна рисунка на дъга с името на Серена, грижливо изписано в ъгъла. Ъглите на някои спомени бяха започнали да пожълтяват, а най-прясното попълнение изглежда бе писмото, което Серена бе получила от фондация „Чарлс Александър“. Намираше се в горния край и закриваше пощенска картичка, изобразяваща катедралата в Мексико Сити. Колин се взря в адреса на подателя и името му се стори странно познато.
Но…
Въпросите на Мария го бяха разтревожили. Защо наистина доктор Манинг бе опустошил апартамента й? Ако искаше тя да преживее участта на Кейси, защо се бе отклонил от първоначалния модел? И защо бе написал думите „Ще разбереш какво е чувството“ на стената в спалнята й, след като по този начин би засилил бдителността й? Възможно бе доктор Манинг да се е паникьосал и да е изгубил самообладание след ареста на Лестър. На Колин му се искаше да го повярва, но не успяваше. Чувстваше, че пропуска нещо. Или липсваше парче от мозайката, или на доктор Манинг вече му бе все едно дали ще се добере до Мария…
Но защо да му е все едно?
Колин откъсна очи от хладилника и отпи глътка, утешавайки се, че макар да не знаят отговора, Мария е в безопасност и ще остане на сигурно място, докато арестуват доктор Манинг. Колин и семейството й щяха да се погрижат за нея. И още как! Та нали всички се бяха събрали тук да бдят и да я пазят!
В същия момент той осъзна, че греши. Не всички бяха тук. Липсваше един… и на доктор Манинг наистина му беше все едно дали ще се добере до Мария…
Защото Мария не бе крайната му цел?
Мислите му най-сетне се проясниха. Името в писмото, което му звучеше толкова познато… Разрухата в апартамента на Мария… Как Лестър бе разбрал за рождения ден на Кармен… Истинското значение на думите върху стената в спалнята.
_“Ще разбереш какво е чувството.“_
Колин остави чашата и изтича от кухнята. Прекоси дневната и късия коридор до стаята на Мария. Извади лаптопа й от чантата. Вдигна капака, молейки се: „Дано да греша, дано да греша…“.
Отвори програмата за търсене и написа името на фондацията, присъдила стипендията на Серена. Нямаше търпение да види резултата. Не излезе сайт — само съобщение, че сайтът временно не функционира и името на домейна е запазено.
Не, не, не…
Написа „Ейвъри Манинг“. Появиха се същите линкове, които бе проверил след първата им среща с Марголис. Спомни си статията със снимката на Ейвъри Манинг и я отвори, втурвайки се обратно към дневната. Видя Кармен, но не и Феликс.
— Кармен! — извика той с надеждата да разбере молбата му.
Няколко роднини се обърнаха стреснато към него. Колин сякаш не ги виждаше. Забеляза как по лицето на Кармен се изписва страх и как задната врата се отваря и Мария прекрачва прага.
Застана до Кармен, вдигна компютъра и посочи снимката.
— Познаваш ли го? — попита бързо на висок глас. Страхът му се превръщаше в паника. — Този мъж ли дойде на вечеря у вас? Това ли е директорът на фондацията?
Жената поклати глава.
— No sé… No entiendo… Habla más despacio, por favor.
— Какво става? — извика Мария. — Какво правиш, Колин? Плашиш я!
— Това е той! — изкрещя той.
— Кой? — страхът му зарази Мария. — Какво става? — повтори тя.
Феликс също влезе през плъзгащата се врата, следван от Евън, Лили, роднини…
— Погледни! — Колин посочи снимката на Кармен, опитвайки се напразно да понижи глас. — Виж снимката! Директорът! Той ли е? Той ли дойде да вечеря у вас?
— Mira la foto, Mamá! — преведе Мария. — Es ésto el director de la fundación? Quón vino a la casa para la cena?
Очите на Кармен засноваха уплашено между Колин и Мария. Най-сетне тя се приведе към екрана да види по-ясно снимката и след миг закима бързо.
— Si! Charles Alexander! Él es el director! Él estaba aqui en la casa!
— Колин! — извика Мария и го сграбчи за ръката.