Тръгна през тревата и бурените, които на места му стигаха до глезените. Вървеше бързо, надявайки се да не е закъснял и все още несигурен какво ще направи и какво ще открие.
Притисна се към страничната стена на постройката, откъдето мъждукаше светлината, и осъзна, че навремето е служела на рибарите като склад за лед, откъдето да товарят ледените блокове в лодките си, за да запазят пресен улова.
От тази страна нямаше врата, но през преграден с дъски прозорец се процеждаше слабо сияние. Той се прокрадна към най-отдалечената от реката стена с надеждата да намери врата. Сепна го писък отвътре.
Серена…
Колин заобиколи на бегом склада, но вратата от съседната страна се оказа закована с летви. Подмина я тичешком. Прозорецът на третата стена също бе преграден. Оставаше само една възможност. Надникна иззад ъгъла и веднага зърна вратата. Натисна бравата — беше заключена. Серена извика отново.
Той отстъпи назад и ритна с крак дъските точно до бравата. Отличен удар — бърз и светкавичен. Дъските се разлетяха на трески и вратата зейна. За частица от секундата огледа сумрачното помещение — Серена, завързана за стол по средата на сумрачната стая; доктор Манинг, застанал до нея с фенер в ръка. В ъгъла лежеше тяло, заобиколено от ръждясали тенекиени кутии. Лицето на Серена бе насинено и окървавено. И Серена, и доктор Манинг извикаха от изненада, когато Колин влетя в стаята. Снопът светлина мигновено се насочи към очите му.
Заслепен и дезориентиран, Колин се спусна напред, пресягайки се към мястото, където бе видял доктор Манинг. Той обаче се възползва от предимството си и отскочи настрани. Младият мъж усети как тежкият метален фенер се стоварва върху опакото на дланта му и раздробява костите му. Шокът и пронизващата болка му попречиха да реагира бързо. Серена изкрещя отново и Колин се обърна, готов да нападне Манинг. Закъсня. Фенерът го удари по слепоочието и всичко потъна в мрак. Тялото му се отпусна, коленете му се подвиха; падна, преди да осъзнае какво се е случило. Инстинктът и опитът го подтикваха да се изправи бързо и след дългогодишните тренировки би следвало да е автоматизирал движенията. Тялото му обаче не откликна. Усети втори удар по главата и болезнени лъчи го пронизаха до върховете на пръстите. Люшна се над ръба на безсъзнанието, завладян единствено от болка и объркване.
Времето сякаш се разпадна. През звънтенето в ушите си долавяше някъде отдалеч женски писъци и мъжки глас.
Тъмна пелена се спусна пред очите му и болката го удави като вълна.
От ступора го изтръгнаха приглушени ридания; чу името си и най-сетне успя някак да отвори едното си око. Светът изглеждаше като неясен сън. Стори му се обаче, че вижда Мария, завързана за стол, и това най-сетне проясни ума му, и го върна към действителността.
Не беше Мария. Виждаше Серена.
Ала не успяваше да помръдне. Различаваше сянката на доктор Манинг, прокрадваща се край стената. Държеше нещо червено и четвъртито. Серена изпищя и в ноздрите му внезапно нахлу миризма на бензин. Осъзна какво се случва. Като в сън проследи как доктор Манинг захвърля настрани тенекиената кутия. Проблесна светлина, запалена кибритена клечка, и описа дъга към пода. Пламъците лумнаха със свистене, сякаш заливаха въглени с вода. Огнените езици заподскачаха към стените от изсъхнали дъски. Стана горещо. Димът се сгъсти.
Колин се опита да раздвижи ръце и крака. Напразно. Бяха като вцепенени. В устата си усети металически вкус и видя как доктор Манинг притичва край него към разбитата врата.
Пламъците достигаха тавана. Във виковете на Серена долавяше ужас. Тя се изкашля веднъж, после втори път. Колин отново понечи да се раздвижи, питайки се защо тялото му не се подчинява. Най-после лявата му ръка се размърда бавно. После дясната. Плъзна ги под себе си и се опита да стане, но счупените му кости се разместиха. Той изкрещя и падна на пода. Болката превърна гнева му в ярост, нажежавайки желанието му за мъст.
Застана на колене и най-сетне се олюля прав. Пристъпи замаяно напред. Очите му лютяха и сълзяха от дима. Серена кашляше неудържимо. Колин имаше чувството, че изобщо не може да си поеме дъх. Пламъците бяха обхванали и четирите стени, стягайки ги в обръч. Горещината бе нетърпима, черният пушек разкъсваше белите му дробове. С несигурни крачки той приближи до Серена и огледа плетеницата от въжета, приковали я към стола. Нямаше начин да ги развърже навреме с една ръка. Озърна се наоколо с надеждата да види нож. Брадва. Нещо остро.