Чу звучен пукот, последван от бумтене и покривът на бараката хлътна рязко сред фонтан от искри. Носеща греда се счупи на две на няколко стъпки от тях, после още една падна по-близо. Пламъците се ожесточаваха и дрехите му пареха. Паникьосан, той грабна стола със Серена. В счупената му ръка избухна нажежена до бяло болка и разпали яростта му. Беше свикнал да понася болка, знаеше как да я овладява. Впрегна цялата си воля, но ръката му отказваше да стиска.
Нямаше как да изнесе Серена. От вратата го деляха пет-шест стъпки. Той хвана облегалката на стола със здравата си ръка и го повлече към вратата. Трябваше да стигне дотам преди пламъците. Теглеше и дърпаше и всеки тласък пробождаше ръката и главата му.
Изскочи навън. Димът и горещината ги последваха. Трябваше да изтегли Серена на безопасно разстояние от огъня и дима. Не можеше обаче да я пренесе през пущинака и калта. Вдясно забеляза чакъл и се насочи натам — към другата сграда. Зад тях бараката потъваше в пламъците; бученето ставаше все по-оглушително и засилваше звънтенето в ушите му. Той продължаваше напред. Спря да си поеме дъх едва когато горещината от пожара отслабна.
Серена кашляше и в мрака кожата й изглеждаше почти синя. Трябваше й кислород, а още не бе я освободил от стола. Не виждаше нищо, с което да среже въжетата. Почуди се дали няма да намери нещо в другата сграда. Тръгна към нея, но зърна силует да изскача иззад ъгъла и да заема позиция за стрелба. Пламъците осветиха дуло…
Пушката, за която доктор Манинг бе споменал на Марголис с уточнението, че уж била повредена…
Колин събори стола със Серена и я закри с тяло точно когато чу изстрела. Доктор Манинг стреляше от деветдесетина метра — почти максимален обхват — и куршумът прелетя над тях. Вторият изстрел бе малко по-близо до целта. Колин усети как сачмите се забиват в рамото му и руква кръв. Пак му се зави свят. Борейки се да запази съзнание, видя как доктор Манинг хуква към колата си.
Нямаше начин да го настигне. Силуетът му се смаляваше секунда след секунда, а Колин го наблюдаваше безпомощно. Почуди се защо се бави толкова полицията. Дали щяха да го заловят?
Мислите му прекъсна бумтеж — огънят лумна над покрива на бараката, жив и с оглушителен вой. Част от стената се срина, запращайки горящи отломки към тях. Долавяше тихите стенания на Серена между пристъпите на кашлица. Все още бяха в опасност, твърде близо до огъня. Колин нямаше сили да я премести, но можеше да потърси помощ. Застави се да стане. Трябваше да стигне до място, където някой ще го види. Залитайки, измина няколко крачки. Губеше кръв, лявата му ръка бе напълно безполезна, нервните му окончания излъчваха болка.
Разбираше, че не може да надбяга колата; не беше сигурно дори дали ще успее да отскочи от пътя й. Серена обаче бе още по-безпомощна и Манинг знаеше къде точно се намира.
Стиснал зъби, Колин тръгна напред възможно най-бързо, отдалечавайки се от Серена. Надяваше се Манинг да го последва. Или да избяга. Но фаровете очевидно бяха насочени към Серена. Отчаян, Колин спря и размаха дясната си ръка да привлече вниманието на Манинг.
Показа му среден пръст.
Камрито веднага се отклони към него, скъсявайки бързо разстоянието. Бараката продължаваше да надава зловещи писъци, докато огънят я поглъщаше. Олюлявайки се, Колин продължаваше да се отдалечава от Серена с пълното съзнание, че му остават няколко секунди живот. Колата наближаваше заплашително, когато ненадейно земята пред него се окъпа в светлината на още два фара, изскочили някъде изотзад.
С крайчеца на окото си зърна как приусът на Евън се блъска в камрито с оглушителен трясък и двете коли се плъзват към огъня. Камрито се вряза в ъгъла на бараката. Приусът го тласна навътре. Покривът на сградата рухна и пламъците се издигнаха още по-нависоко към небето.
Колин понечи да се втурне напред, но краката го предадоха. От раните му продължаваше да блика кръв. Той се строполи на земята с помътено съзнание. Вече чуваше сирените да надвикват стенанията на огъня. Бяха закъснели, сигурно нямаше да оцелее, но все едно. Не откъсваше очи от приуса. Чакаше да се отвори врата или прозорец. Евън и Лили щяха да избягат от пламъците, ако действат бързо, но с всеки изминал миг шансът да се спасят намаляваше.
Трябваше да стигне до тях. Опита се отново да се изправи. Повдигна глава и едва не изгуби съзнание. Стори му се, че вижда по улицата кръжащи червени и сини светлини. Ярки фарове сякаш приближаваха към него. Чу уплашени гласове да викат Серена и него. Прииска му се да им изкрещи да побързат, защото Евън и Лили се нуждаят от помощ, но викът му прозвуча като дрезгав шепот.