Тогава чу Мария да извиква името му.
— Тук съм! — коленичи тя до него. — Дръж се! Линейката идва!
Колин не успя да отговори. Всичко се завъртя и светът се разкъса на несвързани картини. Стори му се, че пламъците обгръщат приуса, после примигна и видя, че само едната му половина гори. Привидя му се, че предната врата се отваря, но не зърна друго движение сред гъстия пушек. Усети как пропада и тъмнината го поглъща. Миг преди да изгуби съзнание, се помоли двамата му най-добри приятели да останат живи.
Епилог
Април винаги изненадваше Мария. Бе отраснала на Юг и знаеше какво да очаква, но сияйните, съвършени дни настъпваха внезапно и я изпълваха с усещане, че всичко е възможно. Безоблачни сини небеса приветстваха зелените морави, кафяви през зимата, и светът се обагряше в цветове. Дрянове, череши и азалии се съживяваха отведнъж, лалетата грееха в градините. Утрините бяха хладни, но през деня слънцето стопляше въздуха.
Днес бе един от тези ефимерни пролетни дни. Застанала на грижливо поддържаната морава, Мария наблюдаваше как Серена разговаря оживено с група непознати и радостната й усмивка не слиза от лицето. Трудно бе за вярване, че доскоро сестра й не се усмихваше; месеци наред я измъчваха кошмари за преживения ужас и когато погледнеше в огледалото, виждаше синини и рани. Две от тях бяха оставили белези — до окото и по брадичката — но вече избледняваха. След година едва ли някой би ги забелязал, ако не знае къде точно да търси. Щяха обаче винаги да помнят онази страшна нощ, а спомените винаги щяха да носят болка.
Две седмици след зловещите събития детектив Райт се срещна с Мария и призна, че Колин е бил прав за всичко. В опожарената барака бяха открили останките от изгорялото тяло на Аткинсън. Балистичната експертиза показа, че куршумът в главата на Аткинсън е изстрелян от пистолета, попаднал в ръцете на Лестър. Заради огъня нямаше как да определят с точност кога е настъпила смъртта, но криминалистите предполагаха, че убийството съвпада с изчезването на Аткинсън. Благодарение на няколко косъма, залепнали по леда, успяха да установят, че тялото му е било скрито в голям, празен фризер в гаража на доктор Манинг в Шарлот. Извлеченията от банковите сметки на Манинг показаха, че от тях са прехвърляни средства за изплащане на битовите сметки на Аткинсън, както и за наема на бунгалото в Шейлът.
Отпечатъци на Лестър бяха открити в колата на Аткинсън, а следователите се надяваха той да осветли напълно случая. Напразно. След три дни в болницата под постоянно наблюдение психиатрите бяха преценили, че е в състояние да се върне в килията. По-късно същия следобед Лестър се срещнал с адвоката си, който признал, че макар и под въздействие на силни медикаменти и потресен от загубата на баща си, той е със сравнително бистър ум. Лестър се съгласил да го разпитат на другия ден в присъствието на адвоката му. Върнали го в килията, където изял спокойно вечерята си. Видеозаписите документирали как полицаите го наглеждат през петнайсет-двайсет минути. Въпреки това обаче успял да се обеси с ивици чаршаф, завързани една за друга. Открили го твърде късно.
Понякога Мария се питаше дали Лестър наистина е бил съучастник, или просто е поредната жертва на доктор Манинг. Или и двете. След като се събуди от комата, Пийт Марголис призна, че не е сигурен кой го е прострелял. Доктор Манинг му извикал да влезе, но преди да го ранят, зърнал само откъм открехнатата врата на килера дуло на пистолет. Мария знаеше със сигурност единствено, че доктор Манинг и Лестър са мъртви и вече няма да я преследват. Въпреки злощастията, които бяха причинили на нея и на сестра й обаче, понякога тежката участ на семейство Манинг я изпълваше със скръб. Малкият син загива в катастрофа, убиват по-голямата сестра, майката, борила се дълго с депресията, слага край на живота си… Питаше се каква ли щеше да бъде, ако това я бе сполетяло или Серена бе загинала в пожара.
Тя огледа морето от хора на моравата и си припомни колко е благословен животът й. Майка й и баща й съумяваха да сдържат закрилническите си инстинкти, работата с Джил й носеше удовлетворение, с част от обезщетението от кантората си бе купила нови мебели и дрехи и пак й бяха останали достатъчно спестявания за черни дни. Миналата седмица влезе в магазин за видеокамери и фотоапарати и хареса скъп обектив с УВ филтър. Времето се затопляше и гребането я зовеше.