* * *
Сватбата бе великолепна, макар че друго не можеше да се очаква под режисурата на Лили. Уилмингтън бе родното й място, но Мария не можеше да отрече очарованието на Чарлстън. Лили изглеждаше като приказно създание в сватбената рокля — съчетание от ефирен сатен, миниатюрни морски перли и изящна дантела. Евън я наблюдаваше с копнеж, докато произнасяха обетите си в църквата „Сейнт Майкъл“ — най-старата в Чарлстън и предпочитано място за сватбени церемонии на аристократичните семейства.
— Не си представям кой би пожелал да се омъжи другаде — обясни й Лили с напевния си глас и доводът й прозвуча логично и искрено, а не снобски.
През онази ужасна нощ Лили като по чудо бе оцеляла без драскотина. Евън не извади чак такъв късмет. Имаше тежки изгаряния по гърба и няколко счупени кости на крака. След почти два месеца в гипс едва наскоро бе започнал да ходи, без да куца — отчасти благодарение на новия си тренировъчен режим. Не достигаше стандарта на Колин, но призна на Мария, че прави допълнителни упражнения за мускулите на ръцете с надеждата Лили да забележи промяната по време на медения им месец на Бахамите.
И двамата имаха ангели закрилници. Макар че някои биха се подсмихнали иронично, Мария го повярва, когато ги видя да излизат от приуса.
Знаеше и толкова.
* * *
Зад нея сватбеното тържество беше в разгара си. След тържествената церемония бе време за празнуване. Лили бе пожелала да организират увеселението в просторния втори дом на родителите й край брега на река Ашли и по всичко личеше, че не са пестили средства. Ярко светещи гирлянди украсяваха внушителна бяла шатра; гостите танцуваха върху дървен дансинг пред оркестър от десетима музиканти.
Храната бе приготвена в един от най-изисканите местни ресторанти, а букетите от пролетни цветя бяха истински произведения на изкуството. Мария знаеше, че никога не би пожелала подобна сватба; не беше в стила й. Стигаше й да бъде с най-близките си приятели и със семейството си. И може би накрая да зарадва децата с пиняти.
Не че мислеше да се омъжва скоро. Още не бяха обсъждали въпроса, а Мария не възнамеряваше да го повдига. Общо взето, Колин не се бе променил. Щеше да й каже истината, а тя не бе сигурна, че е готова да чуе отговора. Понякога й се приискваше да повдигне темата, но дори самата мисъл я изнервяше.
Едва напоследък Колин бе успял да поднови тренировките, но понякога се измъчваше, че не е в предишната форма и не може да участва в състезателни боеве. Лекарите настояваха, че са му необходими поне още шест месеца. Сачмите бяха разкъсали част от раменния му мускул, оставяйки видими белези и слабост, която вероятно нямаше да отшуми. Вече бяха оперирали веднъж ръката му, след няколко месеца му предстоеше втора операция. Лекарите обаче смятаха за най-тежка травмата на черепа и четири дни го поставиха под наблюдение в интензивното отделение, недалеч от Пийт Марголис.
След като дойде в съзнание, детективът разговаря пръв с него.
— Казаха ми, че си ми спасил живота — казал му Марголис. — Но не мисли, че това променя сделката ни. Ще продължа да те следя.
— Добре — успял да изграчи Колин.
— Казаха ми също, че доктор Манинг те ступал и всъщност Евън му видял сметката. Трудно ми е да си го представя.
— Добре — повторил Колин.
— Съпругата ми каза, че си идвал да ме посетиш. Държал си се любезно. Приятелят ми Лари очевидно те смята за умник.
Колин успял само да изсумти.
Марголис поклатил глава и въздъхнал.
— Направи ми услуга и не се забърквай в неприятности. И още нещо… — най-сетне се усмихнал. — Благодаря.
Оттогава Марголис не бе припарвал до Колин.
* * *
Мария усети, че Колин се приближава. Прегърна я и тя се притисна към него.
— Ето те и теб — каза той. — Търсех те.
— Красиво е край реката. — Тя се обърна и облегна глава върху гърдите му.
— Мария? — прошепна й той. — Ще направиш ли нещо за мен? — Тя се отдръпна, погледна го въпросително и той продължи: — Искам да те запозная с родителите си.
Очите й се разшириха.
— Тук ли са? Защо не ми каза?
— Исках първо да говоря с тях. Да опипам почвата.
— И?
— Те са добри хора. Разказах им за теб. Помолиха ме да ви запозная, но исках първо да те попитам.
— Ще се запозная с тях, разбира се. Защо изобщо реши, че трябва първо да ме питаш?