По-късно следобед обаче, докато с Барни обсъждаха в кабинета му застрахователен иск, и според двамата най-вероятно подправен, Кен ги прекъсна. Мария вдигна глава и го видя, застанал на прага.
— Извинете — обръщаше се и към двамата, но гледаше към Барни. — Може ли да поговоря с Мария?
— Разбира се — отговори Барни и й кимна. — Обади им се и ги уведоми, че утре ще насрочим съвещание.
— Непременно. Ще те информирам какво са отговорили — кимна тя.
Усети как Кен я наблюдава и се обърна към него със свито сърце. Той вече се отдалечаваше и тя го последва безмълвно по коридора и през приемната. Краката й натежаха, когато разбра, че се е запътил към кабинета си. Щом наближиха, секретарката му отвърна поглед.
Кен й отвори вратата, после я затвори. Настани се делово зад писалището и й посочи да седне на стола срещу него. Втренчи се през прозореца и най-после я погледна.
— Барни спомена, че в понеделник си пропуснала важна среща с клиент.
— Не я пропуснах. Закъснях…
— Не те извиках тук да спорим за подробности — сряза я той. — Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какво се случи?
Сварена неподготвена, Мария разказа безспорно жалка история за опитите си да открие подходящ автосервиз и за последвалите събития.
Когато приключи, той помълча известно време.
— Разбираш какво правим тук, нали? И защо те наехме? Клиентите ни очакват професионализъм.
— Разбира се. И знам колко са важни клиентите ни.
— Знаеш ли, че Барни смяташе да ти повери въпросното дело? А ти проигра възможността, защото си изпитала внезапна, отчаяна нужда да смениш гумата си в работно време?
Мария се изчерви, поразена от неочакваното откровение.
— Не знаех — заекна тя. — И както казах, исках да отида след работа, но нямаше отворен сервиз. Наистина смятах, че ще успея да се върна навреме. Разбирах, че съществува риск, но…
— Риск, който очевидно охотно си поела — прекъсна я отново той.
Тя отвори уста да отговори, но осъзна, че няма начин да го умилостиви. В последвалата тишина усети как стомахът й се свива на възел.
— Изключително съм разочарован от постъпката ти — наруши мълчанието Кен с авторитетен тон. — Наехме те, защото аз реших да заложа на теб. Работата ти в кабинета на прокурора няма отношение към практиката ни тук, както знаеш. Сметнах обаче, че имаш възможности. Сега не съм сигурен какво да мисля и дали съм преценил правилно.
— Наистина съжалявам. Няма да се повтори.
— Надявам се. За твое добро, не за мое.
Възелът в стомаха й се стегна още повече.
— С какво мога да поправя грешката си?
— Засега с нищо. Ще говоря с Барни и ще разбера какво мисли. После ще те уведомя какво сме решили.
— Да се обадя ли на клиентите? Да им се извиня?
— Засега не предприемай нищо. Казах ти, че с Барни ще обсъдим положението. Но ако случаят се повтори…
Той се приведе и включи настолната лампа върху писалището.
— Няма — прошепна тя, опитвайки се да се съвземе.
Барни е смятал да я назначи за водещ адвокат? Защо не й бе споменал? В същия момент телефонът върху бюрото на Кен звънна и той го вдигна. Представи се, кимна и закри слушалката с длан.
— Обаждането е неотложно. Ще довършим разговора си друг път.
Начинът, по който го каза, не остави никакво съмнение, че ще си поговорят отново, и Мария се изправи, унизена и паникьосана. Неспособна да подреди мислите си, излезе с несигурна крачка от кабинета на Кен. Мина край секретарката му, благодарна, че жената не й обърна внимание. Когато стигна до кабинета си, затвори вратата и си повтори мислено разговора. Неволно се запита докога ще е в състояние да продължава да работи тук. И дали ще има избор.
3.
Колин
В понеделник след двубоя Колин излезе от апартамента си и тръгна към старото камаро. Внезапно пред очите му се появи детектив Пийт Марголис. Полицаят бе паркирал на улицата отсреща и се бе облегнал на седана си. Стискаше картонена чаша с кафе, а от устата му стърчеше клечка за зъби. За разлика от повечето полицаи, с които Колин се бе сблъсквал в миналото, Марголис прекарваше в спортната зала почти толкова време колкото него. Ръкавите му бяха навити нагоре и бицепсите му изопваха плата. Наближаваше четирийсет, тъмната му коса бе пригладена назад с бог знае какво. Веднъж, понякога два пъти месечно той се появяваше изневиделица да провери Колин съгласно съдебното споразумение. Марголис очевидно се наслаждаваше на властта, която упражняваше над подопечния си.